Както и да погледнем на въпроса, факт е, че изневярата, било тя физическа или емоционална, е една от най-големите кризи, които могат да сполетят всяка връзка.
Ако това се случи и с теб, много важно е да се справиш правилно със ситуацията. Темата винаги е била актуална и е много спорна.
Кога всъщност можем да говорим за изневяра?
– Изневерява ли партньорът ти, ако просто мисли за друга жена, без да предприема нещо?
– Счита ли се целувката за изневяра?
– Изневерил ли ти е той в момента, в който е „забравил“ да спомене, че вече има сериозна връзка?
-Какъв е най-добрият начин да се справим с изневярата?
-Колко пъти трябва да се примириш с изневярата, преди да решиш, че с тази връзка е свършено?
-Възможно ли е връзката някога да се възстанови, след като един от партньорите е изневерил?
-Може ли вълкът да промени нрава си?
Изневярата е един от най-важните фактори, които поставят връзката под въпрос и могат да причинят големи страдания и на двамата партньори.
Ревност, негодувание, избягване на интимни контакти, манипулиране с цел по-голяма власт, жестокост и скандали, с които си мислиш, че ще спечелиш отново това, което си загубила – всичко това се проявява, когато единият или двамата партньори решат да кривнат от правия път.
И в това отношение мъжете и жените коренно се различават – те имат напълно различни представи за това, какво представлява изневярата и как да се справят с нея.
В основата на всяка разпадаща се връзка стои лошата комуникация. Ако с партньора ти успеете да сте едно цяло и всеки знае от какво другият има нужда и какво се крие зад всеки един спор, може би никога няма да се изправите лице в лице с изневярата.
Изневерите по дефиниция са скрити тайни.
Изневярата или предателството са по-скоро симптом за съществуващи проблеми, предупредителен знак, че нещо във връзката не е наред. Те не са неочакван удар, който се появява изневиделица. Ако един от партньорите изневерява, най-вероятно между двамата вече е имало проблем.
Тя не е катализатор на проблемите, а индикатор, че те вече съществуват.
На първо място трябва да си зададем някои основни въпроси.
> На какво се дължи изневярата?
Когато говорим за изневяра, има две универсални истини.
Първата е, че каквото и да ти казва той, изневерите не се „случват просто така“, не се появяват неочаквано.
Втората е, че изневерите не са възможни в една истински щастлива, здрава и стабилна връзка. Когато и двамата партньори се чувстват равноправни и задоволени, изневярата е много малко вероятна. В уравнението, наречено връзка, има няколко променливи величини, които са тясно свързани с изневярата и които ще ни помогнат да разберем защо тя изобщо съществува.
1. Липса на удовлетворение от връзката. Една от най-очевидните причини за изневяра е промяна в състоянието на връзката или незадоволително качество на отношенията между двамата партньори през продължителен период от време. Жените, които намират брака си за незадоволителен, са много по-склонни да изневерят на съпрузите си, отколкото мъжете. Това е така, защото мъжете се чувстват по-мотивирани да изневеряват, когато им се отвори възможност да направят това. За разлика от жените те не са водени от дълбоко вкоренени страхове или обиди, натрупали се в тях но време на брака им.
Чувството за неудовлетвореност от брака може да се разбие на няколко фактора като сексуална неудовлетвореност, липса на емоционална подкрепа, любов и обич. Сексуалната страна на една връзка обикновено е много по-важна за мъжа, докато жените често цитират емоционалните проблеми като причина за семейния раздор. Ревност, собственическо чувство, снизходителност и отказ от сексуални отношения са най-честите причини, които водят до изневяра. Така например, ако един мъж е обсебен от мисълта, че жена му му изневерява, макар и да няма доказателства за това, той ще бъде много ревнив, ще проявява собственическо чувство и ще я унижава, опитвайки се да накърни достойнството и самочувствието й. Със своите действия обаче мъжът ще принуди жена си да търси щастие извън брачното ложе, създавайки по този начин един затворен кръг. Съпрузите, които постоянно се оплакват, че партньорите им прекалено много флиртуват, са в повечето случаи прелюбодейци. Те ревнуват, че партньорът им проявява сексуален интерес към някой друг и решават да си отмъстят, като се отдават на флиртове или случайни сексуални забавления, без да си дават сметка колко безобидно е било прегрешението на съпруга/съпругата им. Много често, без да имат какъвто и да е повод за това, те обвиняват в изневяра партньора си само защото самите те имат гузна съвест. С други думи, те проектират собствените си мисли за изневяра върху невинните си и онеправдани половинки.
2. Механизъм за справяне с проблем. Изневярата може да се превърне в помощно средство за единия съпруг, ако в брака съществуват проблеми. За човек, който няма смелостта да загърби семейството си, макар и да иска, изневярата е онзи източник на сигурност и разнообразие, който ще го предпази и ще го накара да не мисли за негативните последствия на развода. Изневярата е ново начало и по никакъв начин не е свързана с болезнените чувства, които може да изпитва човек заради решението да изостави партньора си. Но способността ни да се изправим очи в очи с истината и да се справим с угризенията зависи от нашата емоционална интелигентност и неизбежно от опита, който сме имали при предишни връзки. Доказателство за липсата на тази способност виждаме в случаите, в които хората постоянно търсят утеха в изневярата като начин да избегнат края на официалната си връзка.
3. Наследствена черта. Изневярата е много тясно свързана с това, на което сме станали свидетели в собствените си семейства. Подобно на емоционалната привързаност, способността да се отдаваме на партньора си в сексуалния живот, впечатленията ни от детството са оставили трайна следа в нас, която следваме дори след като сме станали големи и зрели хора. Изследванията показват, че изневярата почти може да се определи като наследствена черта! Макар че други хора преди мен са казвали това стотици пъти, ще си позволя да го повторя отново – връзките, на които сме ставали свидетели като деца, ни учат как самите ние да се държим в отношенията си с партньора. Ако сме израснали в среда, в която майката постоянно е принудена да преглъща изневерите на бащата, най-вероятно ще приемем подобно поведение за нормално и ще продължим да толерираме и дори да очакваме изневяра и в собственото си семейство.
4. Зависи от човека. Някои експерти смятат, че определен тип хора имат по-голяма склонност към изневярата. Това са хората, които лесно се отегчават от партньора си, не могат да задържат за дълго вниманието си, чувстват се неудовлетворени или имат ниско самочувствие. Тези предположения обаче все още не са доказани.
Интересен факт е, че хората, които са влюбени в себе си, които считат, че са нещо много специално, които са доста елементарни и никога не могат да се поставят на мястото на другия, много по-често кръшкат. Тези твърдения са в подкрепа на идеята, че изневярата е начин да подсилиш самочувствието си и да защитиш егото си. Човек, който е уверен в собствените си сили и има добро самочувствие, много по-рядко ще кривне от правия път, за да си докаже, че го бива. Ето защо за хора с ниско самочувствие изневярата носи онези вълнения и ласкателства, от които те отчаяно се нуждаят, за да повярват в собствените си сили.
Каквито и да са причините или мотивацията, за да се стигне до изневяра, фактите показват, че хора, които приемат или дори очакват изневярата, изневеряват на партньорите си.
Обратното важи със същата сила – хората, които не мислят за изневяра, просто не изневеряват.
ЛИНДА ПАПАДОПУЛОС – КАКВО КАЗВАТ МЪЖЕТЕ, КАКВО ЧУВАТ ЖЕНИТЕ
Leave a Reply