Всичко, което получава човек, е резултат от усилията му.
Всичко, което се случва с човека, стига до него по един от изброените пет начина, но в същото време той достига до всичко сам.
Има пет пътища, по които нещата достигат до човека, но причина за самото случване е самият той. Тази идея остава неуловима и скрита за човека, докато не проникне в същността на закона на живота и не разгледа ясно неговия вътрешен механизъм.
Например, когато казват, че някой е постигнал високо положение, пост, богатство и признание в своята работа, външно това звучи като истина; но много хора работят също добре, а не получават награда. Според някои благословението на провидението идва до онзи, който го заслужава, но в живота има много примери, доказващи, че не винаги успехът спохожда този, който го заслужава.
До всеки пример за проява на свободна воля стои пример за абсолютната безпомощност на човека във всички сфери на живота. Ще се намерят еднакъв брой поддръжници и противници на идеята за случайността.
Колкото по-дълбоко опознаваме живота, ще открием, че нещо, което изглежда чиста случайност, в действителността само изглежда така, защото представите ни са плод на илюзии.
Всяка душа проправя своя път към нещата, понякога действайки съзнателно, понякога — несъзнателно.
Постъпките на всеки човек на външен план се проявяват като действия, нямащи нищо общо с вътрешната дейност.
Тя може да бъде сравнена с пътешествие. Всеки върви по своя път, без да знае накъде се е запътил, върви ли към желаната цел или към цел, която никога не е търсил. Но когато във физически план целта бъде постигната, човек я осъзнава и казва: „Аз не съм работил, нищо не съм създал, не съм се старал да заслужа и да постигна това. Как стана?“
Ако човек има цел, към която истински се стреми, всичко е възможно, защото човек сам си отпуска кредит за нея и се опитва да повярва, че ще я осъществи по един или друг начин. Но ако в края достигне до нещо, което никога не е желал, човек е готов да обвини някой друг или да повярва, че по една или друга причина е било необходимо да стане така.
В действителност, в края на пътешествието човек просто пристига на определеното място.
Той не може да каже със сигурност, че е създал предпоставките, домогвал се е, заслужил е или е пристигнал случайно. Истината е, че човек пътува към целта съзнателно или несъзнателно и накрая пристига. Ето защо в действителност никой никога не се отклонява от желаната цел.
Главното е да свържем външното си поведение с вътрешното пътешествие, защото хармонията на това пътешествие без съмнение ще бъде източник на непринуденост и удобство.
Това имат предвид мъдреците, когато казват, че човек е длъжен да живее в хармония със себе си. Когато се установи хармонията, човек започва да вижда много по-ясно причините за всички неща.
Естествено възниква въпросът как да постигнем хармония между вътрешното пътешествие и външното поведение. Човек често е толкова погълнат от външните си постъпки, че вътрешното му отношение към събитията остава скрито за него. Затова на първо място е необходимо да отстраним екрана, който скрива от погледа ни нашето вътрешно поведение. Всеки човек знае какво прави и винаги може да осъзнае своето вътрешно отношение — всеки разбира какво прави, но не всеки разбира накъде върви. Без съмнение, в колкото по-голяма степен човек осъзнава своето действие, толкова по-малко става то.
Мисълта контролира постъпките, но тя дава само ритъм, равновесие.
Едно сравнение — човек, който тича, но не знае накъде се движи и губи, а пешеходецът, който върви бавно, но знае накъде, печели.
Всяко действие има два различни аспекта: действие на вътрешен и външен план, т.е. вътрешно и външно съществуване.
Външното битие е нашето физическо поведение, а вътрешното — нашето отношение към нещата. И двете могат да бъдат израз на свободна воля, но в определен смисъл и двете се оказват механични и автоматични. Вътрешното поведение има голяма власт над външното и оказва сериозно въздействие. През целия ден човек може да бъде зает с някаква работа, но ако в това време постъпките му работят против него, никога няма успее. Човек може да получи голяма награда за някакво външно действие, но да не я е заслужил с вътрешното си поведение и ако двете действия си противоречат, те няма до доведат до конструктивен резултат и желаната цел няма да бъде постигната.
Истинският, желаният резултат идват само при хармония между двете действия.
Хазрат Инаят Хан. Из „Мистични медитации“