Много психолози и сексолози определят любовта като вид пристрастяване. Всъщност съществуват доказателства, че физиологичните симптоми, характеризиращи романтичната любов, като ускорено сърцебиене, изпотяване на дланите и еуфорично чувство на влюбеност, се дължат на отделянето на фенилетиламин в мозъка при определени емоционални състояния.
Като имате предвид, до каква степен любовта действа като опиат, да си представим какво прави пласьорът на наркотици. Нима той отива при потенциалния клиент и му казва: „Здравей, искаш ли да се пристрастиш?“ Разбира се, че не! Той трябва да действа много по-ловко, защото никой не започва с намерението да се пристрасти.
Колко вярно е това и за романтичната любов! Нима хората се хвърлят при всяка възможност да жертват свободата си?
Не, разбира се, но същевременно те ще се почувстват привлечени от ситуация, която им носи приятно усещане. Единствено ако са убедени, че „сделката“ си заслужава, те ще пожертват част от свободата си.
Пласьорът на наркотици е предпазлив и не говори за цената и последствията, а изтъква моментното удоволствие. Той не казва: „Искаш ли да прекараш остатъка от живота си напълно зависим от това, което ти предлагам?“ Кой безумец ще приеме подобно нещо? Вместо това пласьорът казва: „Ей, искаш ли да ти стане гот, приятел? Без пари – това е от мен!“ Така постепенно, стъпка по стъпка, зависимостта расте.
Печелите любовта на другия по подобен начин.
Ако започнете да му повтаряте колко го обичайте, той автоматично ще го изтълкува, че очаквате да отвърне на чувствата ви и ще се изплаши.
Затова проявявайте обич и внимание към желания човек, без да престъпвате обичайните граници на приятелството.
По-късно, когато сте сигурен в любовта му и няма опасност да го загубите, ще разполагате с предостатъчно време да се радвате на взаимност!
„Любовна тактика“ Томас Макнайт и Робърт Филипс
Leave a Reply