Неприятните преживявания с родителите по време на детството са основна причина за когнивините нарушения. Като например нарушения във възприятията и фунциите, дори до състояние на амнезия; раздвоение на личността и др.
Не бива да се подценяват пагубните последици от детството – леки или тежки психични разстройства.
Самият факт, че някои деца биват малтретирани физически, дори сексуално от собствените си родители, при това често пъти многократно и за продължителни периоди от време, трябва да бъде дискутирано и да му се дава гласност.
Какво се случва, когато човек има амнезия за големи периоди и подробности от детството си?
Забравянето на впечатления, сцени или преживявания почти винаги се свежда до тяхното пълно блокиране. В такъв случай психотерапевтът има нужда от три вида разяснения за това:
- Има ли някакви специфични черти, характеризиращи впечатленията, сцените и преживяванията, които се блокират?
- Как можем най-добре да си представим процесите, чрез които спомените се блокират и очевидно се забравят?
- Какви са условията за личността (вътрешни и външни), които активират процеса на блокиране?
Сцените и преживяванията, които по принцип се блокират, макар да продължават да оказват влияние върху мислите, чувствата и поведението, попадат в 3 отличителни категории:
1. Родителите не позволяват на детето да знае и правят всичко възможно да е така;
2. Родителите са се държали по такъв начин с детето си, че за него е непоносимо дори да мисли за това;
3. Детето е извършило или си е помислило нещо, от което изпитва вина или срам.
Понякога родителите упражняват натиск върху детето си да блокират по-нататъшната съзнателна обработка на иформацията за събития, които не искат детето им да е видяло или чуло.
Много от психичните проблеми могат да се проследят от случилото се в подобни ситуации. А именно:
– Хронично недоверие към другите хора;
– Потискане на любопитството;
– Недоверие към собствените чувства;
– Заклеймяване на тъгата и плачът като неподобаващо поведение;
– Заплахи от изоставяне и др.
Всичко това води до сериозни разстройства на личността, по-леките форми се диагностицират като случаи на нарцисизъм или „фалшиф Аз„, в по-тежки форми – психоза, раздвоение на личността.
Целта на психотерапевтът е да обърне внимание на това, което с лека ръка се преименува като фантазия и да погледне като отражение на една мрачна реалност.
А щом веднъж клиентът е осъзнал и открил в себе си какви са били травмиращите сцени и преживявания (с помощта на психотерапевт) и си даде достатъчно време да осмисли как те продължават да му влияят, той ще е в състояние да преоцени реакциите си и ако пожелае – да предприеме тяхното радикално преструктуриране.
Leave a Reply