Една сутрин майка изпратила малкото си момиченце, петгодишна, в кабинета на баща си, за да му предаде важно съобщение. Малко след това дъщерята се върнала и казала:
– Съжалявам, мамо, ангелът не ме пуска да вляза.
Майката изпратила дъщерята за втори път със същия резултат. След което, подразнена от богатото въображение на дъщеря си, майката тръгнала сама със съобщението към кабинета на бащата.
С влизането си намерила съпруга си мъртъв в кабинета си.
Тази история ни разяснява как психиката изглежда се справя с непоносимите емоции. Определени афекти просто не могат да бъдат обработени с обичайните ресурси, достъпни на егото и е необходимо да бъдат извикани по-дълбоки.
Тези по-дълбоки ресурси са животоспасяващи Аза и те запречват пътя на егото по време на травматичните моменти, когато психичният прекъсвач трябва да бъде пуснат, така да се каже, за да не подпали мълнията всичките електрически вериги в къщата.
Травмата на момичето е от такава величина, че не може да бъде обхваната от психичната „екипировка“ на едно дете. Гръмотевичният удар на непоносимия афект е просто твърде силен. Защитите на Селфа знаят това и ръководят необходимото „прекъсване“.
Те обаче не могат да осигурят липсващите ресурси задълго.
Необходимо е опосредстване на егото от преходен човек, и тук се включва майката. Нейният отклик е решаващ. Възможно е да бъде твърде погълната от собствения си шок и скръб и да не може да помогне на дъщеря си.
Възможно е в отклика на майката дъщерята да открие „модел“ за собствените си чувства и позволение да ги изпитва.
Във всеки случай голяма част от травмите, пристигащи за „поправяне“ при психотерапевта, са ранни травми от този вид, вече насложени с години на защита и частични усилия за опосредстване, повече или по-малко успешни.
Работата включва щателно внимание към афекта на клиента.
Първо афектът трябва да бъде открит в историята на клиента (и в случая на психозата) и спасен от налудните му, халюцинационни, неологистични елементи.
След това афектът трябва да бъде признат (приет за свой) и изпитан в тялото.
Трето, афектът трябва да намери вербален израз в езика и да бъде организиран в разказа за история на човека – в житейската му история.
из книгата „Вътрешният свят на травмата“ (Доналд Калшед)
Leave a Reply