За влюбването и любовта.

За влюбването и любовта.


ДА СИ ВЛЮБЕН, ОЗНАЧАВА ДА ОБИЧАШ СХОДСТВАТА.

А ДА ОБИЧАШ – ДА СИ ВЛЮБЕН В РАЗЛИЧИЯТА.

Влюбването не е споделено чувство, защото все още не съществува субектът, с който може да се споделя.

Влюбването е необяснима и почти неизбежна лудост – то всъщност представлява състояние на безразсъдно разстройство.

Да съм влюбен, означава да ти казвам колко те харесвам за това, че държиш толкова изящно огледалото, в което се оглеждам, за да си дам сметка за обичта ми към самия мен.

Но става така, че с течение на времето, въображаемото огледало престава да бъде такова. В началото желанието ни да се почувстваме обичани и обожавани е било толкова силно, че почти не сме обръщали внимание н факта, че са ни вземали за друг човек. Имаме толкова голяма нужда от любов, че за известно време й се радваме, макар и да е заблуда.

И наистина е заблуда, защото тази страст при влюбването не е насочена към теб, а към образа на другия, отразен в теб.

И това е като пробуждане от сън…

За разлика от влюбването, любовта е разумна, но и трудоемка. Тя е по-трайна, не толкова бурна, но трябва да се полагат много усилия, за да се пази.

Много хора живеят отделени от същността си, свързани само с това, което мислят, и без да имат представа за това, което наистина чувстват. Така е много трудно човек да се отдаде на любовта.

Най – важното в любовта е да се осмелим да се вгледаме в себе си. Така можем да се погледнем, да се погледнем и да бъдем верни на себе си.

Ако не показваме какви сме, никой не може да ни обича.

Най-много да обичат нашата маска, което не е достатъчно за любовта…


из книгата „Да се обичаме с отворени очи“ (Хорхе Букай)