Според Джон Стивънс, когато хипнотизаторът потопи пациентът в хипнотичен транс и му каже: „Сега ще усетиш студ“, йерархията на възприятията на пациента се подрежда така, че човека изпълнява и слуша думите на хипнотизатора, вместо собствените си усещания.
В известен смисъл всички живеем хипнотизирани.
Толкова често са ни повтаряли едни и същи неща, едни и същи думи. Че няма как да не сме хипнотизирани – вярваме в тези думи много повече от собствените си чувства . Някои от нас дори са толкова дресирани, че са успели да се запасят с достатъчно хипнотични послания. Успели сме да се самохипнотизираме.
САМОПОДКРЕПАТА е свързана с разхипнотизирането.
САМОПОДКРЕПАТА означава да осъзная краката си толкова силни, че да могат да посрещнат и да издържат на собствената ми тежест.
САМОПОДКРЕПАТА означава да съм свързан с усещанията си.
САМОПОДКРЕПАТА означава да вярвам в себе си повече, отколкото във всичко друго.
САМОПОДКРЕПАТА означава завинаги да оставим т.нар. течно поведение – нагаждането към формата на съда.
САМОПОДКРЕПАТА е да искаме поведение, което да е достатъчно солидно , за да се утвърди само, да е достатъчно гъвкаво, за да не изпадне в статичност и да бъде адекватно с действителността.
САМОПОДКРЕПАТА е да искаме поведението ни да е пластично.
Из кн. „Писма до Клаудия“ (Хорхе Букай)
Leave a Reply