Връзката с тънките светове се осъществява от подсъзнанието. И ако ние желаем да научим, да почувстваме и да видим нещо ново, трябва да включим съзнанието и да предадем управлението на някоя подсъзнателна програма, която може да управлява вниманието в тънките светове.
Хората се делят на две категории: първите са повече склонни да се придвижват по менталния план на тънките светове, тоест предпочитат да мислят, и вторият – по-склонни да чувстват. За обикновения човек е трудно да фиксира мис-лечувстването. Защото това изисква голяма концентрация на внимание и разход на сили. Много по-лесно е да се съсредоточиш или върху дадена мисъл, или върху определено чувство. Конкретният човек обикновено прави или едното, или другото: той живее или повече с мислите, или повече с чувствата. Но, както е известно, при обикновения човек мисълта убива чувствата, а чувствата затъмняват мисълта. Мислещият човек се отличава от чувстващия много повече, отколкото етиопецът от чукчата. За всеки от тях са скрити определени части от тънките светове, а други са достъпни. За особеностите, достойнствата и недостатъците на мислещия човек съществува богата литература, която много добре описва този човешки тип. За чувстващия човек, обаче, има много по-малко изследвания поради простата причина, че чувстващия не е способен достатъчно пълно да се самоанализира.
Според разпространеното мнение /създадено, разбира се, от мислещи хора!/ истинският живот, истинското същностно възприемане е задължително да бъде дълбоко емоционално. В противен случай бихме имали хладен, умъртвяващ ум, човек-машина. И както обикновено става, ние обрисуваме по-привлекателно онова, което ни липсва.
Наистина емоциите са много по-древни от мислите, и много по-силно завладяват човека, но и мислите, и чувствата са повърхностни. Същностните реакции задължително предизвикват и мисли, и чувства, но съвсем не се свеждат до тях. Мислите и чувствата са малки островчета сред океана на духовния ни живот, на чието дъно, дълбоко в подсъзнанието, става бавен, но непрекъснат процес – нашият духовен растеж. И хората, живеещи с чувства, усещат това, макар че обикновено не го осъзнават. Но те изпитват известна духовна неудовлетвореност и усещане за непълноценност.
И мислите, и чувствата притежават напълно определени функции в еволюционното развитие. За това ще стане дума по-нататък.
По своята същност умението да се мисли е интуитивно. Вниманието се придвижва по мен-талния план от специални подсъзнателни програми. Съзнателно можем единствено да дисциплинираме своя ум, тоест – да ограничим неговото блуждаене. За целта съществуват формални методи. Творчеството започва там, където мисълта на човека идва неочаквано и не е логично следствие от неговите знания. Умението да чувстваме е изучено още по-малко от способността за мислене, въпреки че никак не е по-маловажно. Онова, което се нарича култура на чувстването, всъщност представлява умение да насочваме движението на вниманието по астралния план на тънкия свят без да снижаваме равнището на енергийния поток. Естествено, човек, който не е способен да възприеме енергиен поток по-висок от излъчвания от чакрата свадхищана /сексуалния център/, опошлява всичко в своето възприятие. Той пренебрегва енергийните потоци, идващи от анахата, вишудхи и останалите по-висши чакри.
Емоционалната картина на света е съвкупност от емоционално значими явления от реалността. Тази картина е доста по-стеснена от менталната, но пък е по-близка до същностната. В менталната картина може да има няколко стотици човешки образа, докато в емоционалната те са не повече от десетина. Значимостта на един и същи обект в менталната и емоционалната картини често е много различна: разбирайки важността на нещо, ние можем да останем равнодушни към него. И обратното.
Съвкупността от същностно значими обекти дава същностна картина на света. Но трябва да се има предвид, че силните емоции съвсем не влизат задължително в същностно значими събития. Така че същностно значимото задължително е и емоционално, и ментално значимо, макар че обратното не винаги е вярно. Силните емоции почти винаги са повърхностни. Същото се отнася и за мислите: открито демонстрираните от човека мисли обикновено са повърхностни.
Карма и подсъзнание – Авесалом Подводни