Неспокойният човешки ум все пак може да се опита правилно да осъзнае ставащото. Но не трябва да се залъгваме, че подсъзнанието лесно ще се предаде. Напротив, подсъзнанието може да насочи рационализирането на ставащото в каквато си пожелае посока и да ни застави да направим каквито му се иска изводи: например, да видим егоизма като алтруизъм, да наречем бялото черно и прочие. На нас ще ни се струва, че всичко това сме го осъзнали със своето съзнание, че сме го отсъдили със своя разум, и сами сме стигнали до тези изводи.
„Онзи, който си е сложил наочници, трябва да помни, че в комплект с тях вървят още и юзда, и камшик.„
Станислав Лец
Защо понякога не желаем да осъзнаем нещо, да се замислим над определени моменти от своя душевен живот? Това нежелание много често е мотивирано от страх. Страх да не открием в себе си нещо ужасно. Но какво ужасно можем да открием в своето подсъзнание? Нормалните хора не мислят, че крият в душите си някакви особено отвратителни сексуални желания или мания да бъдат масови убийци. Не от подобни мисли е породен страхът. В подсъзнанието се намират най-обикновени егоцентрични представи и егоистични стремежи. Никой няма да изпадне в ужас от това, че някъде дълбоко в душата си се смята за център на Вселената. Не това е страшното. Нищо ужасно няма да се случи, ако открием, че някакви желания на егото не са изпълнени и са запратени в дълбините на подсъзнанието. Обикновено желанията на егото имат конкретно-чувствен характер и на никого няма да му хрумне да се самоубие заради това, че още не е опитал мляко от кокосов орех. И не това е страшното.
Но какво тогава е?
Страшно е да открием, че освен добре познатото его, съществува и още една инстанция -духът, който също изисква нещо от нас. Но неговите изисквания имат съвършено непонятен характер и неизпълнението им води до други, неразбираеми наказания.
Няма нищо страшно да откриеш, че си нещастен, защото никой не те обича достатъчно. Страшно е да откриеш, че ти не се реализираш и си нещастен, понеже сам не се обичаш достатъчно.
По такъв начин подсъзнанието предпазва неподготвеното съзнание от навлизане в областта на безсъзнателното и главно – от втурване в областта на духа.
Богатият исторически опит, натрупан от различни лъжци, лицемери, йезуити, политика-ни и прочие мошеници, изобщо не може да се сравнява с умението на подсъзнанието да трансформира в приемлива за съзнанието форма картина на обкръжаващия ни свят. Да представя бялото като черно или обратното – това е най-простият фокус, с който подсъзнанието всеки ден ни будалка.
Трудна е задачата на подсъзнанието. А освен това на него му се пречкат и съзнанието, и духът, които разбъркват картите. Те вършат това по различни причини: духът има свои цели, които, в общи линии, не противоречат на целите на егото, но дават неприятни за егото странични ефекти. Съзнанието пък притежава власт да взема решения, които от гледна точка на подсъзнанието могат да имат крайно нежелателни последствия.
Тук е важно да се подчертае, че съзнанието осъществява спомагателна функция. То разпределя ролите между висшето „аз“ и подсъзнанието, което ръководи човека по житейските пътеки, без да се появява явно пред съзнанието, но косвено открива своето съществувание чрез вътрешни импулси.
Човек, който мисли, че съзнателно определя своята съдба, жестоко греши. Фактически той се намира под пълния контрол на подсъзнанието, което с помощта на хитри механизми управлява и насочва неговата рационализация. Това се нарича „логическо мислене“, но то няма нещо общо с математическата логика. Съзнателенби трябвало да се нарича онзи човек, който е способен да се ориентира откъде идват неговите вътрешни импулси /желания, мисли, настроения, мечти и прочие/ и да действа в съответствие с това.
Карма и подсъзнание – Авесалом Подводни