Гещалт-терапията е един от най-богатите на техники подходи. Както се изразява Дж. Енрайт “подходящо е всичко, което способства за осъзнаване”, а Латнер твърди, “че вариантите на гещалт-терапия са толкова, колкото гещалт-терапевтите”. Независимо, че липсва строго систематизирано описание, някои техники (упражнения) дадени от Пърлз още в първите му книги “Его, глад и агресия” и “Гещалт-терапия” се приемат за основни. Общото при тях е, че предизвикват терапевтичната промяна не чрез интроспекции, а чрез действие.
Осъзнаване
Това е по-скоро сбор от технически похвати, които водят до идентификация на текущите усещания и чувства. Като потапя клиента в непосредствените преживявания, терапевтът създава условия за подобряване на контакта с реалността. “Ако пациентът-казва Пърлз-може във всеки момент да осъзнава себе си и своите действия, ще може да види как сам си създава проблеми и сам да ги разрешава в настоящето, в ситуацията тук и сега.” Клиентът не е необходимо да формулира проблема си вербално, тъй като той се изявява в невербалното поведение, а терапевтът го насочва към осъзнаване. За целта клиентът постоянно трябва да повтаря изречението “Сега аз съзнавам”, задължително в сегашно време.
Терапевтът само насочва към чувства, поведения и усещания, но не прави интерпретации. Това насочване става с въпроси като “Къде сте сега”, “Какво най-желаете в момента”, “Защо”, а също и навеждане към проблем. Формирането на гещалта е автономен процес и неговото завършване трябва да става без външна сила, естествено, чрез собствено осъзнаване на актуалните потребности. Важно условие за ефективност на техниката е осигуряването на “непрекъснатост на осъзнаването”. По принцип хората изпитват големи трудности да осъзнават непосредственият си опит попродължително време. Независимо от инструкциите на терапевта те проявяват склонност да се връщат мислено в спомени или фантазии за бъдещето. Това се приема за форма на избягване. Желанието да се избегне текущия опит освен чрез мисли и фантазии, намира израз и в телесните движения и паралингвистичните изяви. Следейки това терапевтът може да насочва осъзнаването към различни части на тялото, които изразяват несъзнаваното преживяване. Така например при характерно движение на ръката казва “Сега ти си твоята лява ръка, говори от нейно име”.
Целта е преживяване на потиснатото чувство, като се заобиколи връзката му с Аза.
Ако клиентът се затруднява в откриването на чувствата зад жестове, мимики и фрази, му се предлага да ги усили или повтаря докато усещането стане достатъчно за да може да се види и преживее без потискане.
Работа с фантазиите
Макар и ефективна техниката на осъзнаване е твърде бавна. Затова гещалттерапията включва и драматични похвати. Според Пърлз фантазията при проблемните хора често заменя реалното удовлетворяване на потребностите. Затова може да служи за разбиране на същите и тяхното
преживяване. В терапевтическата ситуация фантазиите служат още за:
– контакт с нежелани чувства и желания;
– контакт с отсъстващи значими хора;
– безопасно връщане в миналото;
– изявяване на нови, непознати аспекти на собственото Аз
Техниката е особено подходяща за завършване на незавършени неща в
безопасни условия. Чрез използване на въображение могат да се видят бъдещи ситуации и клиентът да ги посрещне по-лесно, откривайки неподозирани ресурси. Доколкото фантазиите могат да се проявяват във визуални образи, които имат символично значение, те имат диагностичен смисъл да откриване на потребността. Всеки образ е символ на отцепената част от личността, която се нуждае от интегриране.
Работа със съновиденията
За разлика от Фройд, който счита съновидението за пряк път към несъзнателното, Пърлз го разглежда като начин за интеграция на частите на Аза. В този смисъл всеки образ в съновидението е проекция на собственото Аз на клиента. Това могат да бъдат чувства, отношения, роли, състояния отразяващи вътрешния свят, или връзката му с обкръжението.
За разлика от психоанализата, в гещалт- терапията сънищата не се тълкуват и интерпретират, а се преживяват повторно.
При това клиентът сам трябва да се идентифицира с различните аспекти на съновидението, защото според Пърлз то е “Найспонтанното самоизразяване на човека”. Освен това в него се съдържат проекции на незавършени ситуации и нереализирани желания, които с помощта на терапевта, клиентът може да завърши.
Както казва Пърлз “в съновидението има всичко което ни трябва”.
Работа с метафори
Работата с метафорите в гещалт-терапията се основава на тяхното осъзнаване и определяне на влиянието върху поведението на клиента. Тук не се използват специално подбрани или конструирани метафори, с цел засилване на влиянието, а се изследва метафоричния език на самия клиент. Счита се, че в стремежа за избягване на преживяването на дадено чувство или опит, човек представя проблема в замаскиран, символичен вид, т.е. чрез някаква метафора. При това може да изглежда безсмислено и без връзка с реалността. Зад такива метафори понякога се крие съществен аспект, който да доведе до завършване на гещалта. Доколкото метафорите отразяват определени културни и семейни особености, те имат връзка с факторите ограничаващи интеграцията на опита. Този опит може да бъде разширен с помощта на други метафори, отразяващи нова реалност.
Основи на психотерапията – Минко Хаджийски