Основната цел на гещалт-терапията е създаване на човек способен да живее в контакт с обществото, без да бъде погълнат от него или отстранен, да съзнава ясно границата между себе си и другите. Както се изразява Ф. Пърлз “да дава кесаревото кесарю, и да оставя за себе си своето”. В този смисъл целта е личностно развиваща се и не се ограничава в отстраняването на конкретни проблеми или симптоми.
Доколкото патологията представлява нарушено равновесие, целта на психотерапевтичната интервенция е неговото възстановяване.
Това се свързва с редица промени, които могат да се определят като съпътстващи подцели.
Такива са:
преодоляване на избягването от нежелани емоции,
възстановяване контакта и нормалното взаимодействие,
отстраняване на невротичните защити ретрофлексия,
интроекция и проекция,
реинтегриране на личността чрез присвояване на отчуждените иѝ части и
постигане цялостност на организма.
В крайна сметка терапията трябва да ускори забавения ръст и да освободи тенденцията на самоактуализация.
Всички тези изменения са възможни благодарение на осъзнаването.
В терапевтичната концепция осъзнаването е основен момент за интегриране на отстранените части на опита, постигане идентичност и разбиране на взаимодействието със средата. На осъзнаване подлежат телесните усещания, които трябва да ограничат влиянието на външния свят.
Поведение, което се определя от телесните усещания според Пърлз е естествено и здраво.
Също така чувствата, които ориентират човека, какво да прави в средата, и особено важно-потребностите, които ако са осъзнавани по-лесно образуват фигури. Това избавя организма от дискомфорта на неясната неудовлетвореност и погрешните начини за удовлетворяване.
Инсайтът в гещалт-терапията не е просто разбиране на връзката на проблемите с миналите преживявания, както при психоанализата. Той е интегрирано съзнаване на частите на цялото и преживяване на интеграцията на дисоциирания опит.
За разлика от психоанализата, където инсайтът дава отговор на въпроса “защо” в гещалт-терапията акцентът е върху “Къде? Какво? Как?”.
В този смисъл инсайтът е начин да се види връзката между цялостния опит и съставляващите го части.
Гещалт-терапията не обръща внимание на причините за поведението на клиента, а на тези негови характеристики, които се проявяват в настоящето.
Поради това не вижда необходимост от връщане в миналото, защото то само изплува под формата на незавършени гещалти, които трябва да се завършат в самата терапия. Като цяло психотерапевтичният процес е поставен на нивото на усещанията и чувствата, а не на интелектуалната преработка на опита.
Пърлз има по-различно виждане за несъзнаваното от аналитичното. Според него несъзнаваното има по-широко съдържание от безсъзнателното, което включва навици, привички, вербални конструкти, стереотипи, “слепи петна”.
Друга съществена страна на терапията е научаването на човека да живее според правилото “тук и сега”.
Фокусирана на текущите проблеми, тя дава възможност да се преживеят и осъзнаят колкото може повече жестове, телесни усещания, аромати, гласове и пр. Познаването на собствената емоционална и сензорна реалност е условие за интеграция на доверие в “мъдростта на организма”, който най-добре “знае” кое е необходимо в дадения момент.
Съществена част от терапията е научаване на клиента на отговорност за своите чувства и постъпки.
Това е важно условие за преминаването от външна поддръжка към самостоятелност. Бидейки в екзистенциална и психологическа криза, той очаква помощ от терапевта и прави различни манипулации и невротични опити да предизвика пряка поддръжка. Целта на терапията обаче е активирането на собствените му емоции, чувства и телесни усещания, за които той сам отговаря, след като бъдат осъзнати.
Според Пърлз езикът създава предпоставки за несъгласуваност и противоречия между мисли, чувства и среда. Чрез обобщения и абстрактни умозаключения човек създава езикови конструкции, които пречат на интегрирането на частите на цялото и опита. Формулира “закони”, които във всяка ситуация се стреми да докаже, като игнорира чувства, желания, усещания. Признак на такава езикова ирационалност са изрази като “Аз съм неудачник”, “Длъжен съм”, “Това се дължи на…”. В гещалт-терапевтичната ситуация такива конструкти се коригират не чрез нтелектуално преработване (доказване на рационалност), а емпирически чрез замяната им с други.
Основи на психотерапията – Минко Хаджийски