Нашият сетивен свят се оформя още преди раждането ни. В утробата усещаме течност по кожата си, чуваме тихите звуци на кръвотока и храносмилателния тракт, движим се и се обръщаме спрямо движенията на нашата майка.
След раждането физическите усещания дефинират връзката ни със себе си и с това, което ни заобикаля.
В началото това е усещането за мокрота, глад, ситост и сънливост. След като се сдобием със съзнание и език, телесната ни сетивна система ни осигурява решаваща обратна връзка за състоянието ни във всеки един момент. Усещаме промените във вътрешностите ни и в мускулите на лицето, тялото, крайниците, когато има болка и дискомфорт, както и когато сме гладни. Това, което се случва около нас, се отразява и на физическите ни усещания. Когато видим някой, който разпознаваме, когато чуем определени звуци или усетим промяна в температурата, всичко това променя фокуса ни на внимание и без да го осъзнаваме – променя бъдещите ни мисли и действия..
Работата на мозъка е непрестанно да наблюдава какво се случва в нас и около нас и да го оценява, преценява. Тези оценки се предават чрез кръвотока и нервите ни и оттам – настъпващи драматични или едва доловими промени в тялото ни и в мозъка.
Промените обикновено се случват без никакъв принос в съзнанието ни. А чрез подкоровите области на мозъка са ефективни в регулирането на дишането, сърдечния ритъм, храносмилането, секрецията на хормони и имунната система. Докато се стигне до един момент до претоварване на тези системи, ако сме поставени под постоянна опасност или дори представа за опасност.
И все пак нашият съзнателен Аз също участва и играе жизненоважна роля в поддържането на вътрешното ни равновесие. Осъзнаването на нуждите на тялото.
„Последиците от това да притежаваме емоции и внимание са изцяло свързани с основната задача да се управлява животът във вътрешността на организма.“ (Димазио)
Из „Тялото помни“ (Бесел Ван дер Колк)
Още по темата на http://Курс НЛП
Поръчайте тук: КНИГА „Как да управляваме емоциите си“ Светла Трифонова
Leave a Reply