Начинът, по който преживяваме себе си, е балансът между емоционалния и рационалния ни мозък. Ако те са в равновесие, се чувстваме в кожата си. Когато не са, могат да функционират независимо един от друг. И следва война за надмощие. Тази война се води предимно на сцената на вътрешните усещания – стомаха, сърцето, белите дробове и поражда както физически дискомфорт, така и психично страдание.

Ако например шофираме, говорим с приятел и с ъгълчето на окото мернем връхлитащ камион, мигновено спираме да говорим, скачаме на спирачката, завъртаме волана, за да избегнем удара. Ако инстинктивните ни действия са ни спасили от удар, можем да продължим оттам, от където сме прекъснали. Дали ще сме в състояние да го направим, зависи до голяма степен от това колко бързо инстинктивните ни реакции ще се успокоят след заплахата.

Неврологът Пол Маклейн, който се занимава с описание на мозъка, сравнява отношенията между рационалния и емоционалния мозък с тези между добър ездач и непокорния му кон.

Когато времето е хубаво и пътят е гладък, ездачът чувства, че отлично владее коня. Но неочаквани звуци или заплахи от други животни могат да наранят коня да хукне, принуждавайки водача да се вкопчи, за да си спаси кожата. По подобен начин, когато хората чувстват, че оцеляването им е под въпрос, или са обхванати от гняв, копнеж, страх или сексуално желание, престават да чуват гласа на разума и няма особен смисъл да се спори с тях.

Много малко психични процеси възникват в резултат на дефект в разбирането. Повечето идват от напрежения в по-дълбоките региони на мозъка, които управляват възприятията и вниманието ни. Когато аларменият часовник на емоционалния мозък продължава да сигнализира, че сме в опасност, никакво вътрешно прозрения няма да го заглуши.

Из: „Тялото помни“ (Бисел ван дер Колк)

Поръчайте тук:  КНИГА „Как да управляваме емоциите си“