Когато мъж обича жена, той никога не се пита как я обича. Той просто повтаря: “Обичам я, обичам я!” Добре, обичаш я. Никой не се съмнява в това, но никой също така не се пита за естеството на тази любов, тъй като всяка форма на похот, страст, нужда или апетит минава за “любов”.
Когато обичате някого или нещо, всичко се променя, вие се свързвате с него, вече не сте свободни. Любовта извинява всичко, поставя ви на колене и ви лишава от силата на разума. Когато се появи любовта, интелекта замълчава.
Когато сърцето обича, ума няма дума по въпроса.
Сърцето казва: “Дръж си езика зад зъбите, сега аз имам думата, това е гласа на любовта! Не ме интересува какво искаш да кажеш!”
Но истината е че ако сърцето и ума работеха заедно вместо да бъдат съперници, любовта би се проявила в по-добри форми и краски!
Когато се влюби, човек не чувства нуждата да разсъждава. Затова има толкова много книги на тема любовта и приключенията на влюбените. Всъщност, за какво биха писали писателите ако нямаха такава интригуваща тема? Тази тема винаги е интересна, богата и развлекателна. Тя предлага изобилен суров материал и безкрайни възможности за изследване на драмата на човешкото отчаяние, отмъщение и убийства!
Никога не трябва да оставяте сърцето си да ви командва изцяло. Винаги трябва да призовете някои от вътрешните си способности за да изследвате критично, уравновесите и изправите импулсите на сърцето си.
Любовта е най-великият стимул, но винаги е опетнена от нечистите елементи на страстта и затова трябва да бъде пречистена преди есенциалната и природа да може да разцъфти напълно. Всяка любов съдържа божественото в себе си, но трябва да бъде рафинирана и пречистена.
Всичко това е толкова просто, толкова ясно, дори дете може да го разбере. Трябва да работим и се чистим докато всички слоеве от които се състои съществото ни – слоевете съставени от нашето физическо, етерно, астрално и ментално тела станат толкова прозрачни и чисти че божествената искра, божествената светлина скрита дълбоко в нас накрая да успее в пътя си през слоевете от тъмнина, да излезе на бял свят и свети за всички. Ако това не се случва много често, то е поради навика ни да трупаме толкова плътна, гъста материя: ревност, омраза, злоба, отмъщение, груба чувственост и алчност която ни прави готови да сгазим всеки на пътя си.
Аз ви умолявам: чистете се.
Никога не казвайте на сърцето си да спре да обича. Вие трябва непрекъснато да обичате. Обичайте всичко живо, цялото творение, и преди всичко Създателят. Само бъдете внимателни и се уверете че формата на любовта ви и направлението и са каквито трябва да бъдат.
Само любовта има силата да ви вдъхнови и оживи – само тя!
Любовта е велика благодетелка, любовта е самият Бог. Сега, разбира се, винаги е възможно другите да се опитат да се възползват от любовта ви, и тук трябва да се намеси разума. Когато срещнете хора които се опитват да се възползват от любовта ви и да злоупотребят с нея, трябва да я прикриете. Не я убивайте, просто я дръжте вътре в себе си и разрешете да си върши работата без да бъде виждана от хората. Никога не убивайте любовта си: ако го направите, убивате самите себе си!
Всички се нуждаят само от две неща: да обичат и да бъдат обичани, да дават и получават любов.
Любов и сексуалност – Михаил Иванов