Съществува ли изобщо дете, което да е имало ДОБРА майка?
Съществуват само „задоволителни“ майки, тоест майки, които налагат на детето „поносими“ фрустрации.
През първите месеци от живота ся то изразява потребностите си само чрез плач и затова е неизбежно неговата майка (или баща) не винаги да им отговаря адекватно. Впрочем през най-първите дни единствената му потребност е да се върне in uterо, в утробата, във вътрешността на един добре затворен и тапициран свят, където оралното задоволяване е постоянно, а звуците и светлината провикват като през филтър… Родителите нямат особено значение…
Трябва да се разбере веднъж завинаги: да дадеш живот на дете означава да го пуснеш по пътя на Липсата и на въображаемото, което ще запълни тази Липса.
Въображаемото, ето до какво ще прибягва човек в трудни моменти. Въображаемото в Любовта, това са фантазиите и тe имат пълно право на съществуване, доколкото добавят към реалната ситуация съвършенството, което й липсва. А това е Оргазмът, толкова изумителен, толкова необичаен, че ни секва дъхът, че преставаме да виждаме, да чуваме…
По време на оргазъм сякаш не сме „на земята“, сякаш сме сложени в скоби. Впрочем той е единственото ни средство да напуснем макар и за миг обичайния свят на нашата незадоволеност.
Оргазмът е, както ни казва сексологът Суанг, „най-добрият лек за човешката тревожност„, а това обяснява всички изнамерени от човека и въображението му средства, за да достигне до него. Психоаналитиците го наричат „малката смърт„. Виждате, че всеки му определя специфично място сред човешките ориентири. Животните, които почти без изключение се раждат в завършено състояние, не познават нито, липсите, които изпитва малкото на човека, нито радостите, съпътстващи любовта между зрелите хора.
Значи според вас всичко, което може да ни помогне да получим оргазъм, е „добро“?
Да, стига средствата, които единият от партньорите използва за тази цел, да не минават през смъртта или изнасилването на другия.
Но може да се случи и така, че детето да се е научило да намира наслада в крайната жестокост на отсъствието или на присъствието на единия или на двамата родители. При това положение вече зрелият човек ще получава оргазъм само в жестока ситуация, подобна на тази, която се е записала в детското му съзнание (яростни кавги, викове, удари и т. н.). Той ще е „психопат“, логичен за себе си, но нелогичен за всички останали.
Трябва да се знае, че при много лоши отношения с майката момичето в една или друга степен отказва да се отъждестви с нея и повече или no-малко се стреми да се отъждествява с бащата, поради което съществуват различни варианти на хомосексуалност:
някои жени имат епизодични хомосексуални отношения, други правят любов и с жени, и с мъже, трети са само и единствено хомосексуални. Има и такива, които мечтаят за транссексуалност и за хирургическа промяна на пола им, за да могат да дарят „наистина“ другата жена с това, което тя очаква… Но всичко протича така, сякаш удоволствието трябва да бъде получено от жена или дадено на жена, в която лесбийката най-сетне открива неполучената от майката женска любов.
За отбелязване е, че женската хомосексуалност в качеството й на компенсация на несъстояла се връзка с друга жена е силно белязана от афективност и че по своите мотивации й характерни черти се различава от мъжката хомосексуалност.
Хомосексуалният мъж се насочва към своя пол само защото бяга от другия пол. След прекалено голямата любов, която е изживял С майката, той не може да желае друга жена, без да изпита дълбок ужас, и единствено мъжкият свят му изглежда сигурен и успокояващ,
Докато хомосексуалната жена не се страхува от другия пол… като се изключи опасението, че партньорът й няма да я люби, както тя очаква. Затова тя се опитва не толкова да избегне мъжа, колкото да открие отново жената.
Кристиан Оливие – “ЕВИНИ ДЪЩЕРИ – психология и сексуалност на жената”