Как да разберем дали несъзнаваното на детето ни е в хармония с нашето?
Като наблюдаваме езика на тялото му: ако детето ви яде с охота, ако спи добре, ако плаче само когато иска нещо, ако рита с крачета и размахва ръчички, когато ви чува, че идвате, ако обича да го вземате в ръце, тайният диалог между него и вас е ДОБЪР.
Но ако бебето плаче много, ако се храни малко или зле, ако не наддава на тегло, стяга се, когато го взимате в ръце, трябва да предположите – след като изключите възможните медицински причини, – че то може би си изгражда отрицателен телесен отговор на вашите желания.
Човешките същества винаги общуват и на несъзнавано ниво, а при родителя и детето този диалог дублира жестовете им. Ето защо в случай на затруднения в общуването най-добре е родителят да се опита да промени несъзнаваното си, до което психоаналитикът може да проникне чрез някои от думите му. Ако в поведението на детето личи явен отказ да приеме родителите си, в техен интерес е да се посъветват с някой, който да им помогне да разберат „тайните“ си, неизразени с думи желания.
Успеят ли да осъзнаят „своите“ тайни очаквания, у тях биха могли да настъпят дълбоки промени, на които детето ще отговори така, както винаги отговаря на всяко искане на родителите си – чрез тялото си.
Тук вече опираме до разбирането на психосоматичния език на детето.
Изправено пред неприятна „несъзнавана“ ситуация, която му е невъзможно да изрази, то може да развие някоя болест: ринофарингит, гастроентерит, атипична треска, екзема, астма. При малкото дете всички тези болести са сигнал за труден психологически климат между него и родителите му.
Впрочем те се проявяват и в живота на зрелия човек всякога, когато той се почувства безпомощен да овладее тревожна за него ситуация.
Разболяването често е отдушник, предложен от тялото, за да предпази духа от много по-тежко страдание.
Дете, което отказва да се храни, дава ясен сигнал, че отказва да изпълни желанието на майка си – както съзнателно изразеното: „Поеми биберона, искам да живееш“, така и неосъзнатото: „Искам да живееш, за да бъдеш това, което не съм била.“
Бебето понякога отказва биберона, защото несъзнателно го схваща като нещо друго, а не като обикновена храна, предназначена за собственото му удоволствие. Като отблъсква храната, предлагана от майката, момичето -понеже обикновено то е „злоядо“ – се противопоставя и на желанието й да го „отъждестви с мечтата си“
И да го постави на място, различно от неговото собствено. Ако момичето създава повече трудности от момчето през оралния стадий, това несъмнено се дължи на обстоятелството, че майка му иска да „вгради“ в него определен образ, спъващ „вътрешната свобода“, от която детето има нужда, за да се развива.
Момчето не изпитва същите трудности – майката не му налага никаква схема за мъжа, тъй като тя не е мъж.
Фактът, че момичето е отглеждано единствено от майка си, оставя следи върху живота на много жени. Отказали да вложат нещо от ДРУГИЯ в себе си, впоследствие те често имат усещането, че са празни, както физически, така и психически, понеже двете неща са били едно цяло в отговора, който са давали на майката.
Много жени продължават да не се хранят или да повръщат, за да останат „празни“ от желанието на майката, както е било някога, а други постоянно хрупат нещо или поемат огромни количества храна, за да запълнят вътрешната „празнота“, която са почувствали още в началото на връзката си с майката.
Впрочем нима дъщерята не е открила най-прекия начин, по който да попречи на майка си да изпита това щастие, отказвайки да приема храна от нея? Отчаяна, майката се оплаква: „Тя не ми допива млякото.“ Макар да не си дават сметка, родителите разбират отговора, който езикът на детското тяло дава на желанието им. Затова понякога възприемат болестите на детето като насочени срещу тяхи казват; „Онази вечер ни вдигна 39 градуса“ – като че ли малкото човече е предизвикало треската си, за да ги постави в затруднено положение! При някои психосоматични болести детето сякаш си играе с нервите на своите родители.
Често някоя лека хрема или не много висока температура се появяват точно когато родителите са решили да си позволят малко лична свобода, като че ли детето иска на всяка цена да ги задържи до себе си. Що се отнася до болестите, на пръв поглед „прихванати“ в яслите или в детската градина, в повечето случаи те сигнализират за настъпила важна за детето психологическа промяна.
И все пак, за да не ви обезсърчавам в нелеката ви роля на родители, ще ви кажа, че дете, което никога не се е сблъсквало с трудности, няма да си изгради никакъв защитен механизъм и ще се «каже безпомощно пред неизбежните превратности на съдбата.
Всички ние сме като по чудо оцелели от повече или по-малко трудното ни детство. Невъзможно е да бъде другояче с невидимия трети, вклинил се между родители и деца, който се нарича НЕСЬЗНАВАНО.
Фройд пръв е открил този толкова важен още през най-ранното ни детство персонаж, който, макар и действащ в сянка, ръководи повечето от постъпките ни. Пак той пръв е заявил, че родителският занаят се нарежда сред „невъзможните“ занаяти.
Кристиан Оливие – “ЕВИНИ ДЪЩЕРИ – психология и сексуалност на жената”