Както знаем, още от раждането си детето е „зависимо“ от любовта на своите родители, която е също толкова важна за несъзнаваното му, колкото и храната за физическото му развитие. Така че то, естествено., ще прави всичко, за да бъде възможно най-обичаното или „най-обичаната“, поне же говорим за дъщерята. Затова, ако обичта на майката зависи от това дали дъщерята се подчинява на желанията й, то дъщерята непременно ще се подчини.
Ако, за да завладее сърцето на майка си, момиченцето трябва да се превърне в женския образ, който тя носи несъзнателно вътре в себе си, то през повечето време ще й се покорява, поне привидно и даже без съпротива, защото на тази възраст за детето е жизненоважно да живее в добро „разбирателство“ с родителите си. Така майката лесно ще може да осъществи чрез детето си собствения си проект-идеал за зряла жена: дъщеря й ще бъде хубава, мила, услужлива…
Що се отнася до красотата, жената съвсем отрано ще започне да подчертава външността на дъщеря си чрез хубави прически, симпатични роклички и други дрешки в добре съчетани цветове, така че всеки, който види това прелестно същество, с основание ще възкликва: „О, колко е сладка!“ Така още от първите си дни и месеци бебето записва в своето несъзнаванo, че външността може да предизвика „по-голям прилив на обич“ у другите, и това ще е една от първите информации, въведени в женската компютърна програма. По-късно, когато момиченцето стори нещо лошо, майка му или баба му често ще казват: „О, колко си грозна, никак не си хубава!“, тоест все прилагателни, които препращат детето не към морален, а към естетически закон.
Красота и послушание са представяни съвсем отрано в живота на момиченцето като женски отличителни белези, макар те да са само ценности, които близките на бебето момиче му втълпяват в период, когато се формира неговото несъзнавано. Не става дума за вродени качества, както би могло да се помисли, а за ценности, препоръчвани на момичетата.
Никога не съм обръщала внимание ни това.., факт е, че винаги съм предпочитала да казвам на дъщеря си по-скоро че е „грозна“, отколкото че е ,“лоша“…
Но нито едното, нито другото не е отговаряло на действителното състояние на детето ви, което несъмнено е било „разгневено“.
Гняв… Ето една дума, която родителите не използват охотно. Те биха желали да игнорират напълно съществуването на агресивността и на гнева, които за тях са осъдителни чувства, докато всъщност става дума за обратната страна на обичта.
Човек е способен както да ОБИЧА, така и да МРАЗИ, това е първият му закон.
Но да продължим историята за майката и дъщерята. Освен да бъде красиво, от малкото момиченце ще се иска да е мило, отстъпчиво, тоест да овладее изкуството да се отказва от желанията си.
Защо изискваме послушание повече от момичето, отколкото от момчето? Защото се подчиняваме на древни и патриархални стереотипи, повеляващи на жената да бъде кротка и покорна. Ако не ми вярвате, отворете някой вестник с обяви за запознанства с цел брак и вижте как е формулирана мечтата на мъжа: той търси кротка, любвеобилна, евентуално интелигентна или по-скоро образована жена, която да бъде и добра домакиня… защото крепостничеството под формата на брак все още не е отменено.
Майката не изисква ли същото и от сина си?
Не, защото благодарение на Едиповата любов, която изпитва към него, тя го обича безусловно, такъв, какъвто е. Половото му различие й е достатъчно, като отплата, че го е създала.
Майката изисква само от момичето да се вмества в стереотипа „жена“. Тя дори е убедена, че постъпва правилно, докато всъщност ОГРАНИЧАВА дъщеря си и я превръща в ОБЕКТ на своите амбиции.
Кристиан Оливие – “ЕВИНИ ДЪЩЕРИ – психология и сексуалност на жената”