Новата картография на човешката психика

Новата картография на човешката психика


Моделът на човешката личност, използван в традици­онната психиатрия, психология и психотерапия, се свежда до биографията и личното несъзнавано и е препоръчан още от Зигмунд Фройд. Може би този подход изглежда уместен в контекста на онзи тип психотерапевтично самонаблюде­ние, което използва методи, основани на различни форми на словесен обмен от рода на свободни асоциации или лич­но събеседване.

Този модел обаче не е адекватен за разбирането на ди­намиката на емоционалното и психосоматичното лечение, личната трансформация и еволюцията на съзнанието, кои­то се получат при някои по-ефективни методи от рода на психеделична терапия, лечебен трансов танц или някои ем­пирични похвати в съвременната психотерапия. Такива ме­тоди активират и мобилизират дълбоки несъзнавани и свръхсъзнавани пластове в човешката психика и изискват значително по-широки концептуални рамки.

Всеки, който иска да ги използва за самонаблюдение или в качеството си на терапевт, трябва да разполага и със съответния мо­дел или картография на психиката, включващ и сферата на трансбиографичното.

Ние самите смятаме, че познаването на тази картография е едно от необходимите условия за всяка по-сериозна терапевтична дейност и неговата дискусия трябва задължително да фигурира в подготовката за рабо­тата с психеделици и холотропната терапия.

Новата картография включва традиционното биографич­но-споменно ниво плюс две основни трансбиографични ни­ва –перинаталното, свързано с преживяванията на ражда­нето и смъртта, и трансперсоналната сфера.

Преживява­нията от тези три категории – биографична, перинатална и трансперсонална – са достъпни за повечето хора. Могат да бъдат наблюдавани в сеансите с психеделични дроги, в оне­зи форми на емпирична психотерапия, използващи диха­телни упражнения, музика, танц и телесни упражнения и -доста често – в сънищата. Някои лабораторни методи за промяна на съзнанието, например, биофийдбек, лишаване от сън, сензорна депривация или сетивно натоварване, как­то и отделни кинестетични средства, също могат да пре­дизвикат много от тези явления.

Съществува широк спектър от древни духовни практи­ки, специално предназначени да улесняват достъпа до пе­ринаталното и трансперсоналното ниво. Затова и новият модел на психиката неслучайно демонстрира големи сход­ства с онова, което великите мистични традиции са разви­ли още преди векове и дори хилядолетия. Целият този спек­тър е описан от историците, антрополозите и религиоведи­те в контекста на най-различни шамански процедури, обре­ди на прехода и изцелителски церемонии, мистериите на смъртта и прераждането, както и трансовите танци в екста­тичните култове.

В хода на най-новите изследвания в областта на съзнанието стана за първи път възможно да бъде основ­но преразгледано отношението към древното и не-западно познание за съзнанието и да се пристъпи към истински син­тез на вековната мъдрост и модерната наука (Grof 1984). Фактът, че въпросните перинатални и трансперсонал­ни преживявания (ТПП) възникват и спонтанно в неорди­нерни състояния на съзнанието, може да се окаже от огромно значение за разбирането и лечението на онези със­тояния, които традиционната психиатрия класифицира ка­то психотични и следователно свидетелстващи за душевно заболяване. В светлината на новите открития те могат да се възприемат като трансперсонални кризи или „спешни случаи от духовно естество” (spiritual emergencies). При съ­ответния подход и третиране подобни кризи лесно могат да се преодолеят с помощта на емоционална и психосома­тична терапия, персонална трансформация и еволюция на съзнанието.


Приключението да откриеш себе се – Станислав Гроф