Ролята на символите

Ролята на символите


Когато медицинският психолог прояви интерес към символи, той започва с „естествените“ символи, различни от „културните“ символи. Първите произхождат от несъзнаваните съдържания на психиката и следователно представляват огромен брой вариации върху основните архетипови образи. В много случаи те все още могат да се проследят до техните архаични корени – т. е. до идеи и образи, които срещаме в най-древни писмени свидетелства и в примитивните общества.

Културните символи, от друга страна, са тези, които се използват за изразяване на „вечни истини“ и които все още се употребяват в много религии. Те са преминали през много трансформации и даже през един процес на повече или по-малко съзнавано развитие и така са се превърнали в колективни образи, възприети от цивилизованите общества.

Подобни културни символи все пак запазват много от своята първична нуминозност или „магия“.

Знае се, че те могат да предизвикат силен емоционален ответ в някои индивиди и този психичен товар ги кара да функционират по същия начин, както предразсъдъци. Те са фактор, с който психологът трябва да се съобразява.

Лудост е той да се отхвърля само защото те изглеждат абсурдни или неадекватни. Те са важни съставки на нашата душевна структура и жизнено важни сили в изграждането на човешко общество и не могат да бъдат премахнати без сериозна загуба.

Там, където биват потискани или пренебрегвани, тяхната специфична енергия изчезва в несъзнаваното с непредвидими последици.

Такива тенденции формират трайна и потенциално разрушителна „сянка“ в нашия съзнаван дух. Даже тенденции, които при определени обстоятелства могат да упражняват благоприятно влияние, се превръщат в демони, когато биват потискани. Това обяснява факта, че добронамерени хора се страхуват от несъзнаваното и дори от психологията.

Нашето време показа какво означава да се отворят вратите на подземния свят.

Съвременният човек не разбира колко много неговият „рационализъм“ (който разстрои способността му да откликва на нуминозни символи и идеи) го изложи на милостта на психичния „подземен свят“.

Той се освободи от „суеверия“ (или така си мисли), но в процеса загуби духовни ценности до опасна степен.

Днес ние говорим за „материя“. Описваме нейните физически качества. Провеждаме лабораторни опити, за да покажем някои от нейните аспекти. Но думата „материя“ остава сухо, не човешко, чисто интелектуално понятие без каквото и да било психическо значение за нас.

Колко различен беше предишният образ на материята – Великата Майка, – който можеше да обхване и изрази дълбокото емоционално значение на Майката Земя.

По същия начин, духът сега се идентифицира с интелекта и престава да бъде Бащата на Всичко. Той е дегенерирал до ограничените лични мисли на човека, а огромната емоционална енергия, изразена в образа на „нашия Баща“, потъва в пясъците на една интелектуална пустиня.

Да вземем за пример един сън, в който се появява числото 13.

Въпросът е дали сънуващият сам вярва в нещастливостта на числото, или сънят само намеква за хора, които все още изповядват това суеверие. Отговорът е от голямо значение за тълкуването.

В първия случай трябва да се справите с факта, че индивидът е все още под магическото въздействие на нещастното число 13 и следователно се чувства неприятно в стая номер 13 на хотела или на маса с 13 души.

Във втория случай 13 може да не означава нещо повече от неучтива и обидна бележка. „Суеверният“ сънуващ все още усеща „магията“ на 13; „по-рационалният“ сънуващ е оголил числото 13 от неговите първични емоционални нюанси.

Този пример илюстрира начина, по който архетиповете се появяват в практическото преживяване: те са едновременно образи и емоции.

За архетип може да се говори само когато тези два аспекта са едновременни. Когато е налице само образ, това е просто дума-картина без особено значение.

Но когато е зареден с емоция, образът придобива нуминозност (или психична енергия) – той става динамичен и от него трябва да произтекат някакви последици.

Така например в случая на един вярващ християнин символът на кръста може да бъде тълкуван само в християнски контекст- освен ако сънят дава много сериозно основание да се отиде отвъд него. Но дори тогава специфичното християнско значение трябва да се има предвид.

Не може да се каже обаче, че във всички времена и при всички обстоятелства символът на кръста има едно и също  значение.

Тези, които не разбират специфичния чувствен тон на архетипа, свършват с хаос от митологични понятия, които могат да се свържат заедно, за да покажат, че всяко нещо означава нещо – или изобщо нищо.

Използването само на думи е лишено от смисъл, когато не знаем за какво служат. Това е особено валидно в психологията, където говорим за архетипове като анимата и анимуса, мъдрия човек, Великата Майка и т. н. Може да знаете всичко за светци, мъдреци, пророци и други набожни хора и всички велики майки на света.

Но ако те са само образи, чиято нуминозност никога не сте почувствали, ще е  все едно да говорите насън, защото няма да знаете за какво говорите. Думите, които произнасяте, ще бъдат празни и без стойност.

Те получават живот и смисъл само когато се опитате да почувствате и тяхната нуминозност – т. е. тяхната връзка с живия индивид. Само тогава ще започнете да разбирате, че техните имена значат малко, докато начинът, по който са свързани с вас, означава всичко.

Така произвеждащата символи функция на нашите сънища е опит да се доведе първичният ум на човека до „развитото“ или диференцирано съзнание, където никога преди не е бил, и следователно никога не е бил подлаган на критично самонаблюдение.

И все пак изглежда, че това, което наричаме несъзнавано, е запазило примитивни характеристики, които са част от първичния ум. Именно към тези характеристики се отнасят постоянно символите на сънищата, като че ли несъзнаваното се опитва да върне всички стари неща, от които умът се е освободил при развитието си – илюзии, фантазии, архаични мисловни форми, основни инстинкти и т. н.

Това обяснява съпротивата, дори страха, който изпитват някои хора при докосване до несъзнаван материал. Тези стари съдържания не са само неутрални или индиферентни. Напротив, те са толкова силно заредени, че често са нещо повече от просто неудобство. Те могат да предизвикат истински страх. Колкото повече бъдат потискани, толкова повече се разпространяват върху цялата личност под формата на невроза.

Психологията е единствената наука, която трябва да се съобразява с фактора ценност (т. е. чувство), защото той е връзката между физическите събития и живота.

Карл Г. Юнг – Човекът и неговите символи