Архетипът в символиката на сънищата

Архетипът в символиката на сънищата


Сънищата служат за компенсация. Това означава, че сънищата са нормално психично явление, което пренася несъзнавани реакции или спонтанни импулси към съзнанието.

Много сънища могат да се тълкуват с помощта на сънуващия, който дава както асоциациите към, така и контекста на образа на съня по начин, който позволява да се видят всичките му аспекти.

Методът е подходящ за всички обикновени случаи като тези, когато някой роднина, приятел или пациент в хода на разговор ви разказва някакъв сън. Но когато става въпрос за обсесивно сънуване или за много емоционални сънища, персоналните асоциации на сънуващия обикновено не са достатъчни за задоволителното тълкуване. В такива случаи трябва да се съобразяваме с факта, че в съня често се появяват елементи, които не са индивидуални и не могат да произлизат отличните преживявания на сънуващия.

Ако човешкото тяло представлява цял музей от органи, всеки от които с дълга еволюционна история, можем да очакваме, че и съзнанието е организирано по подобен начин. То не може да е продукт без история като тази на тялото, в което съществува.

Както биологът се нуждае от науката сравнителна анатомия, така и психологът не може да мине без една „сравнителна анатомия на психиката“. На практика, казано по друг начин, психологът трябва  да има достатъчно опит не само със сънища и с други продукти на несъзнаваната дейност, но също и с митологията в най-широкия смисъл на думата. Без такава подготовка никой не може да схване важните аналогии: не е възможно, например, да се види аналогията между един случай на натраплива невроза и този, на класическо обсебване от демони, без практическо познание и за двата.

Архетипът е тенденция да се формират подобни образи за даден мотив – които могат да варират в подробностите, без да губят основната си характеристика.

Тук трябва да поясня връзката между инстинкти и архетипове: това, което наричаме инстинкти, са физиологични подтици, и те идват от сетивата. Но в същото време те се проявяват и във фантазии и често се разкриват само като символни образи. Тези прояви наричам архетипове.

Естествено, ако идентифицирате психиката със съзнанието, лесно може да стигнете до погрешната идея, че човек идва на света с психика, която е празна и че в по-късните години тя съдържа само това, което е научено в личния опит. Но психиката е нещо повече от съзнанието.

Животните имат малко съзнание, но много импулси и реакции, които разкриват наличието на психика; примитивните народи също правят много неща, чието значение не познават.

Напразно може да питате много цивилизовани хора за истинското значение на коледната елха или великденското яйце. Факт е, че правят неща, без да знаят защо ги правят. Склонен съм да мисля, че по принцип нещата първо се правят, а много по-късно някой се запитва защо са направени.

Твърде отдавна съществува общото вярване, че главната функция на сънищата е предсказването на бъдещето.

Сънищата могат да имат предсказващ или прогностичен аспект и всеки, който се опитва да ги тълкува, трябва да има предвид това, особено когато един очевидно значим сън не притежава достатъчно контекст за неговото обяснение. Такъв сън често идва отникъде и човек се чуди какво го е предизвикало.

Разбира се, ако човек знаеше неговото скрито съобщение, причината щеше да е ясна. Защото все още не знае само нашето съзнание; несъзнаваното, изглежда, вече е информирано и е стигнало до заключение, изразено в съня.

Изглежда, че несъзнаваното е способно да разглежда и да прави заключения от факти, както прави и съзнанието. То дори може да използва някои факти и да предскаже техния възможен резултат, само защото ние не ги осъзнаваме.

Сънищата се тълкуват, но несъзнаваното прави това инстинктивно. Разликата е важна.

Логическият анализ е прерогатив на съзнанието – ние избираме с разум и познание.

Несъзнаваното се ръководи предимно от инстинктивни сили, представени от съответстващи мисловни форми -т. е. от архетипове.

Лекарят, който трябва да опише протичането на дадена болест, ще използва рационални понятия като „инфекция“ или „треска“.

Сънят е по-поетичен. Той представя болното тяло като къща, а треската е огънят, който я разрушава.

Универсалният мит за героя например винаги се отнася за някой силен човек или богочовек, който побеждава злото под формата на дракони, змии, чудовища, демони и така нататък, и който спасява своите хора от разрушение и смърт.

И все пак, за да подържа своето кредо, модерният човек плаща с цената на забележителна липса на интроспекция. Той е сляп за факта, че при цялата си рационалност и ефикасност, е обладан от „сили“, които са извън неговия контрол. Неговите богове и демони съвсем не са изчезнали, а само са получили нови имена. Те го държат в напрежение с тревожност, неясно разбиране, психологически усложнения, неутолима нужда от хапчета, алкохол, тютюн, храна – и най-вече с широка гама неврози.

Карл Г. Юнг – Човекът и неговите символи