Функцията на сънищата

Функцията на сънищата


За съжаление сънищата се разбират трудно. Сънят изобщо не прилича на история, разказана от съзнавания ум. Във всекидневния живот човек обмисля това, което иска да каже, избира най-добрия начин да го каже и се опитва да направи бележките си логично свързани.

Например образованият човек ще се опита да избегне смесени метафори, понеже може да придадат неяснота на твърдението му.

Но сънищата имат различна структура. Образи, които изглеждат противоречиви и смешни, се тълпят около сънуващия, нормалното чувство за време е изгубено и съвсем обикновени неща могат да придобият очарователен или застрашителен аспект.

Може да изглежда странно, че несъзнаваният ум подрежда своя материал толкова различно от видимо строгия ред, който налагаме на нашите мисли в будния живот.

Всеки, който за миг си припомни някой сън, ще се сети за този контраст, който е и основната причина за факта, че обикновените хора намират сънищата за много трудни за разбиране, без смисъл, свързан с тяхното нормално будно преживяване и затова те са склонни да ги пренебрегнат или да ги признаят за объркващи.

Може би ще е по-лесно да схванем това, ако най-напред разберем факта, че идеите, с които боравим в нашия очевидно дисциплиниран буден живот, в никой случай не са толкова точни, както ни се иска да вярваме. Напротив, тяхното значение (и техният емоционален смисъл за нас) стават толкова по-неточни, колкото по-отблизо ги разглеждаме.

Причината за това е, че всичко, което сме чули или преживели, може да стане подпрагово – т. е. може да премине в несъзнаваното. И даже това, което задържаме в нашия съзнаван ум и можем да възпроизведем по желание, придобива несъзнаван нюанс, който оцветява идеята всеки път когато тя се припомня.

Всъщност нашите съзнавани впечатления бързо приемат елемент на несъзнаван смисъл, който е физически значим за нас въпреки че не знаем за съществуването на това подпрагово значение или на начина, по който то едновременно разширява и обърква конвенционалното значение.

Разбира се, тези психични подтонове са различни при различните хора. Всеки от нас получава всичко в контекста на индивидуалния ум и затова ние го разбираме и прилагаме по наши индивидуални начини.

Всяка дума за всеки човек означава нещо малко по-различно, дори сред хората от една и съща културална среда. Причината за тези различия е, че дадено общо съждение се приема в индивидуален контекст и следователно се разбира и прилага отчасти индивидуално.

Когато понятията са идентични с обикновени думи, варирането е почти незабележимо и няма практическа стойност. Но когато е необходима точна дефиниция или внимателно обяснение, човек може да открие най-поразителни вариации не само в чисто интелектуалното разбиране на термина, но особено в неговата емоционална окраска и приложение. По правило тези вариации са подпрагови и остават незабелязани.

Самите числа, които използвате при броене, са нещо повече от това, за което ги приемаме. Те са едновременно митологични елементи (за питагорейците са дори божествени); но ние не знаем това, когато използваме числата за практически цели.

Всяко понятие в нашия съзнаван ум има свои собствени свръхсетивни асоциации.

Докато подобни асоциации могат да варират по интензитет (съобразно относителната важност на понятието за цялостната ни личност или съобразно други идеи и даже комплекси, с които то е свързано в нашето несъзнавано), те могат да променят „нормалния“ характер на нашето схващане.

Може да стане дори нещо съвсем различно, когато се слезе под нивото на съзнанието. Тези подпрагови аспекти на всичко, което ни се случва, изглежда играят много малка роля във всекидневния ни живот. Нов анализата на съня, където психологът работи с изразите на несъзнаваното, те са много важни, защото представляват почти невидимите корени на нашите съзнавани мисли.

Ето защо обикновени обекти или идеи могат да приемат мощно свръхсетивно значение в съня, от който се събуждаме сериозно разтревожени, макар да не сме сънували нещо по-лошо от заключена стая или изпуснат влак.

Образите в съня са много по- живописни и ярки от съответните понятия и преживявания в будния живот.

Основна функция на сънищата е опитът да се възстанови нашият психологически баланс чрез материал от съня, който по дискретен начин възвръща психичното равновесие като цяло.

Именно това аз наричам комплементарна (или компенсаторна) роля на сънищата в нашата структура. Тя обяснява защо хора с нереалистични идеи или с твърде високо мнение за себе си, или такива, които правят грандиозни планове, несъответстващи на истинските им възможности, сънуват, че летят или падат. Сънят компенсира недостатъците на техните личности и в същото време ги предупреждава за опасностите в настоящата им линия на поведение.

Пълна глупост е да се вярва в готови систематични ръководства за тълкуване на сънищата, сякаш човек може просто да си купи един справочник и да потърси значението на съответния символ. Никой символ не може да се отдели от човека, който сънува, и няма точна и окончателна интерпретация на който и да било сън. Начинът, по който несъзнаваното допълва или компенсира съзнанието на всеки индивид, варира толкова много, че не е възможно сънищата и техните символи да бъдат класифицирани.

Вярно е, че има сънища и отделни символи (аз предпочитам да ги наричам „мотиви“), които са типични и се появяват често. Сред тези мотиви са падане, летене, преследване от опасни животни или враждебни хора, недостатъчно или странно облекло на публични места, загубване сред тълпа, битка с безполезни оръжия или пълна беззащитност, бягане без достигане и т. н. Типичен инфантилен мотив е сънят, в който ставаш безкрайно малък или безкрайно голям, или се превръщаш в друг – както е, например, в Алиса в страната на чудесата на Луис Карол. Но трябва да подчертая отново, че тези мотиви трябва да бъдат разглеждани в контекста на самия сън, а не самостоятелно.

Повтарящият се сън е забележителен феномен. Има случаи, при които хора сънуват един и същи сън от детството до зрелия си живот. Подобен сън обикновено е опит за компенсация на някакъв по- особен недостатък в житейската нагласа на сънуващия. Той може също да е започнал от някакъв травматичен момент, който е оставил особен предразсъдък. Може също да подсказва важно бъдещо събитие.

Карл Г. Юнг – Човекът и неговите символи