Минало и бъдеще на несъзнаваното

Минало и бъдеще на несъзнаваното


Двата основни момента при работа със сънища са следните:

първо, сънят трябва да се третира като факт, за който не трябва да се правят предварителни предположения, освен че има някакъв смисъл, и,

второ, сънят е специфичен израз на несъзнаваното.

Тези принципи едва ли могат да бъдат представени по-скромно. Независимо колко човек подценява несъзнаваното, той трябва да приеме, че то заслужава да бъде изследвано. Несъзнаваното е най-малкото на едно ниво с въшката, която все пак се радва на явния интерес на ентомолога. Човек с малък опит и познание за сънищата е свободен да мисли, че те са само една хаотична случайност без смисъл.

Но ако човек приема, че това са нормални явления (каквито всъщност са), той трябва да приеме, че те са или каузални – т. е. има някаква рационална причина за тяхното съществуване – или преднамерени, или и двете.

Сега нека погледнем по отблизо начините, по които съзнаваните и несъзнаваните съдържания на психиката са свързани заедно. Да вземем познат на всички пример. Внезапно откривате, че не си спомняте какво искате да кажете, въпреки че миг преди това мисълта ви е била напълно ясна. Или сте  на път да представите приятел, но забравяте името му в момента, в който трябва да го произнесете. Казвате, че не можете да си спомните, но всъщност мисълта става несъзнавана или за момент се отделя от съзнанието.

Същото явление откриваме и с нашите сетива. Ако слушаме една постоянна нота на границата на чуваемостта, изглежда сякаш звукът спира и започва отново на равни интервали от време.

Тези колебания се дължат на периодично понижаване и повишаване на вниманието, а не на промяна в звука.

Но когато нещо се изплъзне от съзнанието, то не спира да съществува, също както колата, която изчезва зад ъгъла, не се изпарява във въздуха. Тя само престава да се вижда. И както по-късно можем отново да видим колата, така се срещаме и с мислите, които временно сме загубили.

Така че част от несъзнаваното се състои от множество временно затъмнени мисли, впечатления и образи, които, макар и изгубени, продължават да въздействат на нашата съзнавана психика.

Един объркан или „разсеян“ човек прекосява стаята, за да вземе нещо. Той спира, видимо смутен -забравил е какво търси. Ръцете му се движат сред предметите на масата сякаш действа насън. Забравил е първоначалната си цел, но тя несъзнавано го води. И изведнъж разбира какво търси. Неговото несъзнавано го е тласнало.

Ако наблюдавате поведението на невротичен човек, ще видите, че прави много неща, които изглеждат осъзнати и целенасочени. Но ако го попитате за тях, ще откриете, че той или ги прави несъзнавано, или има нещо съвсем друго на ум. Той слуша, но не чува; вижда, но е сляп; знае, но е в неведение.

Забравянето, например, е нормален процес, при който някои съзнавани идеи загубват своята специфична енергия, защото вниманието се понижава. Когато интересът се насочи към нещо, в сянка остават нещата, с които човек се е занимавал преди това, също както осветяването на нова област оставя другата в тъмнина.

Това е неизбежно, защото съзнанието е в състояние за дадено време да подържа  само няколко образа в пълна яснота и дори и тази яснота се мени.

Но забравените идеи не престават да съществуват. Макар че не могат да се възпроизведат по желание, те остават в едно подпрагово състояние – точно отвъд прага на спомнянето – откъдето могат да се появят спонтанно по всяко време, дори след години на привидно пълна забрава.

Говоря за неща, които сме чули и видели осъзнато и впоследствие сме забравили. Но ние всички виждаме, чуваме, помирисваме и вкусваме много неща, без да забележим в дадения момент, било защото вниманието ни е било отклонено, или защото стимулите на сетивата ни са били твърде слаби, за да оставят осъзнато впечатление. Но несъзнаваното ги е отбелязало и подобни подпрагови сетивни възприятия играят значителна роля в нашия всекидневен живот. Без да съзнаваме, те влияят върху начина, по който реагираме, както на събития, така и на хора.

Да вземем за пример едно момиче, заето в службата си, очевидно в добро здраве и настроение. Миг по-късно то развива силно главоболие и показва и други признаци на стрес. Без съзнавано да забележи, тя чула сирената на далечен кораб и това несъзнавано й напомнило за нещастната раздяла с любим човек, когото тя всякак се опитвала да забрави.

Много хора погрешно надценяват силата на волята и смятат, че не може да се случи нищо, което не са планирали и възнамерявали. Но човек трябва да се научи внимателно да  разграничава планираните от непланираните съдържания на ума. Първите произлизат от Азовата личност; вторите идват от един източник, който не е идентичен с Аза, а е „другата“ страна.

Има много причини, за да забравяме това, което сме забелязали или преживяли; има и много начини, по които то може да бъдат доведено до съзнанието. Интересен пример е криптомнезията, или „скритото спомняне“.

За нас е нормално и необходимо да „забравяме“ по този начин, за да правим място в съзнанието си за нови впечатления и идеи. Ако това не става, всичко, което сме преживяли, ще остане над прага на съзнанието и нашият ум ще се претовари твърде много.

Ние можем да намерим ясни доказателства за този факт в самата история на науката. Например френският математик Поанкаре и химикът Кекуле дължат важни научни открития (както сами признават) на внезапни образни „откровения“ от несъзнаваното. Така нареченото „мистично“ преживяване на френския философ Декарт включва подобно внезапно откровение, в което в един проблясък той видял „реда на всички науки“ . Британският автор Робърт Луис Стивънсън дълги години търсил история, която да отговаря на „двояката същност на човека“, когато сюжетът на Доктор Джекил и мистър Хайд му се явил внезапно в един сън.

Карл Г. Юнг – Човекът и неговите символи