Важността на сънищата

Важността на сънищата


Човек използва изречената или написана дума, за да изрази смисъла на онова, което иска да предаде. Неговият език е изпълнен със символи, но той често използва и знаци или образи, които не са чисто описателни.

Някои са само съкращения или поредица от инициали, други са познати търговски марки, имена на патентовани лекарства, отличителни знаци или емблеми. Макар че сами по себе си нямат смисъл, те са придобили разбираемо значение, благодарение на обичайната употреба или осъзнато намерение.

Подобни неща не са символи. Те са знаци, които само обозначават обектите, с които са свързани.

Онова, което наричаме символ, е термин, наименование или дори картина, които, макар и познати във всекидневния живот, освен своето конвенционално и явно значение имат и специфични съдържания. Те намекват за нещо неясно, непознато или скрито от нас.

Една дума или един образ са символни, когато съдържат нещо повече от своето явно и непосредствено значение. Те имат по-широк „несъзнаван“ аспект, който никога не е точно дефиниран или напълно обяснен.

Когато умът изследва символа, той стига до идеи, които са извън обсега на разума. Колелото може да насочи нашите мисли към схващането за „божествено“ слънце, но тогава разумът трябва да признае своята некомпетентност – човек не може да определи едно „божествено“ съществувание. Когато с всички наши интелектуални ограничения наричаме едно нещо „божествено“, ние само му даваме име, което може да се основава на вяра, но никога на очевидни факти.

Понеже има безброй неща отвъд границата на човешкото разбиране, ние постоянно използваме символни термини, за да представяме идеи, които не можем да дефинираме или да разберем напълно. Това е една от причините, поради която всички религии използват символен език или образи.

Но това осъзнато използване на символи е само аспект на един психологически факт с голяма важност: човек произвежда символи неосъзнато и спонтанно под формата на сънища.

Ако се замислим за момент, ще разберем, че човек никога не възприема дадено нещо напълно и не го разбира изцяло. Той може да вижда, чува, докосва и вкусва, но колко  далеч вижда и чува, какво узнава при допир и какво усеща на вкус зависи от количеството и качеството на неговите сетива. Това ограничава възприемането на обкръжаващия го свят. Използвайки научни инструменти, той може частично да компенсира несъвършенството на сетивата си. Например той може да увеличи обсега на своето зрение с бинокъл или слуха си с електрически усилвател. Но и най- сложният апарат не може да направи повече от това, да докара отдалечени или малки обекти в обсега на неговите очи или да усили слабите звуци.

Независимо от инструментите, които използва, в даден момент човек достига до границата на сигурността, отвъд която съзнаваното познание не може да премине.

Съществуват и несъзнавани аспекти на нашето възприемане на реалността. Първият е фактът, че дори когато нашите сетива реагират на реални явления, образи и звуци, те се прехвърлят по някакъв начин от царството на реалността в това на духа.

По общо правило несъзнаваният аспект на всяко събитие ни се разкрива в сънищата, където се появява не като рационална мисъл, а като символен образ.

Това, което наричаме „психика“, в никой случай не е идентично с нашето съзнание и неговите съдържания.

Този, който отрича съществуването на несъзнаваното, всъщност приема, че нашето сегашно знание за психиката е пълно. И очевидно това вярване е толкова погрешно, колкото и приемането, че знаем всичко за природния свят. Нашата психика е част от природата и нейните загадки са безкрайни. Така че ние не можем да дефинираме нито психиката, нито природата.

Сънищата са тези крехки, убягващи, непостоянни, неясни и несигурни фантазии.

Зигмунд Фройд беше пионерът, който пръв се опита да изследва емпирично несъзнаваната основа на съзнанието. Той изхождаше от общата предпоставка, че сънищата не са въпрос на случайност, а са свързани със съзнавани мисли и проблеми. Това предположение съвсем не беше произволно.

Преди началото на този век Фройд и Бройер установиха, че невротичните симптоми – хистерия, някои видове болка и абнормно поведение – всъщност имат символно значение. Те са един начин, по който се изразява несъзнаваното, също както в сънищата – и те също са символни.

Например болен, който се намира в непоносима ситуация, може да развие спазъм при гълтане: той „не може да я преглътне“.

При подобни условия на психологически стрес друг пациент има пристъп на астма: „той не може да вдишва въздуха (атмосферата) в къщи“.

Трети страда от особена парализа на краката: не може да ходи, т. е. „не може да продължава повече“.

Четвърти, който повръща, когато се храни, „не може да смели“ някакъв неприятен факт.

Всеки психолог, който е слушал хора да описват сънищата си, знае, че символите на съня са много по-разнообразни от физическите симптоми на неврозата. Те често се състоят от измислени и живописни фантазии.

Но ако аналитикът, който се сблъсква с даден сън, използва първоначалната техника на Фройд за „свободните асоциации“, ще открие, че сънищата могат да бъдат сведени до няколко основни групи. Тази техника играе важна роля за развитието на психоанализата, защото позволява на Фройд да използва сънищата като отправна точка, от която да изследва несъзнавания проблем на пациента.

Фройд прави просто, но съществено наблюдение, че ако сънуващият бъде окуражен да говори за образите от съня и мислите, до които те водят, той ще се издаде и ще разкрие несъзнаваната основа на своите проблеми, както с това, което казва, така и с това, което пропуска да каже. Идеите му може да изглеждат ирационални и неадекватни, но след време става относително лесно да се види какво се опитва да избегне, каква неприятна мисъл или преживяване потиска. Колкото и да се опитва да го прикрие, всичко, което казва, сочи към сърцевината на неговия проблем.

Фройд придава особена важност на сънищата като отправна точка на процеса на „свободните асоциации“.

„Тестът на мастилените петна“ е открит от швейцарския психиатър Херман Роршах. Формата на петното служи като стимул за свободни асоциации. Всъщност почти всяка неправилна свободна форма може да възбуди асоциативния процес.

Леонардо да Винчи пише в своите Бележници: „Няма да е трудно за вас понякога да се вгледате в петната по стената, пепелта от огъня, облаците, калта или местата, в които… може да намерите наистина великолепни идеи.“

От представа на представа и в своето релаксирано състояние установил, че тези „свободни асоциации“ раздвижват много стари спомени. Сред тях с досада открил отдавна заровени неприятни теми – неща, които искал да забрави и осъзнато забравил. Всъщност, стигнал до това, което психолозите биха нарекли „комплекси“ – потиснати емоционални теми, които могат да предизвикат трайни психологически проблеми и дори в много случаи симптоми на невроза.

Тази нова мисъл беше повратна точка в развитието на моята психология.

Аз постепенно се отказах да следвам асоциации, които водят далеч от текста на съня. Предпочетох да се концентрирам върху самия сън вместо върху асоциациите, вярвайки, че той изразява нещо специфично, което несъзнаваното се опитва да каже.

Една история, разказана от съзнавания ум има начало, развитие и край, но при съня не е така. Неговите времеви и пространствени измерения са съвсем различни, и за да се разбере, той трябва да се проучи от всички аспекти – също както ако вземете един непознат предмет в ръцете си, го обръщате от всички страни, за да опознаете подробно неговата форма.

Почти всички знаят, че съществува огромно разнообразие от образи, с които може да се символизира сексуалният акт (или, може да се каже, да се представя под формата на алегория). Всеки от тези образи може да доведе, по асоциативен път, до идеята за сексуалния акт и до специфични комплекси, които всеки индивид може да има относно собствените си сексуални нагласи.

Човек може да сънува, че пъха ключ в ключалка или че забива тежък прът, или че разбива врата с разрушителен таран. Всяко от тези неща може да се разглежда като сексуална алегория.

Но фактът, че несъзнаваното е избрало за целите си един от тези специфични образи – ключът, прътът или таранът – е от голямо значение. Истинската задача е да се разбере защо се избира някое от тях. И понякога това може да ни доведе до откритието, че то не представлява някакъв сексуален акт, а съвършено различен психологически факт.

По тази линия на разсъждения стигнах до заключението, че само материал, който е ясно и видимо част от един сън, може да се използва за неговата интерпретация.

Например един мой пациент беше сънувал пияна и раздърпана вулгарна жена. В съня изглеждало, че това е съпругата му, макар че в действителност тя била съвсем различна. Повърхностно сънят бил шокиращо неверен и пациентът веднага го отхвърлил като някаква глупост. Ако аз, като негов лекар, го бях накарал да започне един процес на асоциации, той неизбежно щеше да се опита да се отдалечи колкото може повече от неприятния намек в неговия сън. В такъв случай щеше да завърши с един от своите първични комплекси – комплекс, който няма нищо общо с неговата съпруга – и ние нямаше да научим нищо за особеното послание на този конкретен сън.

Какво е искало да предаде несъзнаваното чрез едно толкова очевидно невярно послание?

То ясно изразява идеята за една пропаднала жена, тясно свързана с живота на сънуващия. Но тъй като проекцията на този образ върху съпругата му бе неоправдана и фактически невярна, аз трябваше да потърся другаде, за да разбера какво представлява този отблъскващ образ.

Женският елемент във всеки мъж аз нарекох „анима“. Този „женски“ аспект е по принцип един нисш вид свързаност с обкръжението и по-специално с жените, той бива грижливо прикриван както от другите, така и от себе си.

С други думи, дори ако видимата личност на един индивид изглежда съвсем нормална, той може да скрива от другите – и дори от самия себе си -окаяното състояние на „вътрешната жена“.

Такъв беше случаят с този пациент: неговата женска страна не беше красива. Всъщност сънят му казваше: „В някои отношения ти се държиш като пропаднала жена“ и това беше предизвикало  съответен шок. (Разбира се, примери от този вид не трябва да се приемат като доказателство, че несъзнаваното се занимава с „морални“ забрани.

Сънят не казва на пациента да се „държи по-добре“, а само се опитва да балансира изкривената природа на неговия съзнаван ум, който поддържа фикцията, че той е съвършеният джентълмен.

Лесно може да се разбере защо сънуващите се стремят да пренебрегват и дори да отричат съобщенията на своите сънища.

Съзнанието, разбира се, се съпротивлява на всичко несъзнавано и неизвестно.

Карл Г. Юнг – Човекът и неговите символи