ЦЯЛОСТНАТА ЛИЧНОСТ

ЦЯЛОСТНАТА ЛИЧНОСТ


Колкото по-обемно и по-важно съдържание на несъзнаваното се асимилира от Аза, толкова повече той се доближава до цялостната личност, макар че никога не може да я достигне.

Това неизбежно води до инфлация на Аза, ако той не бъде критично разграничен от несъзнаваните фигури. Но такова разграничение има практически успех само тогава, когато на критиката се удаде, от една страна, да постави пред Аза разумни граници според общите човешки мерки, а, от друга страна, да позволи на несъзнаваните фигури, а именно – на цялостната личност, анимата, анимуса и сянката, относителна автономия и реалност (от психично естество).

Да смятаме реалността им за чисто субективна, е неефективно и само усилва инфлацията на Аза. Не можем да премахнем фактите, като ги обявим за несъществуващи. Реалността на формиращия проекциите фактор не може да се отрече. Ако някой въпреки това го отрича, той става идентичен с него, което е не само рисковано, но и направо опасно за благополучието на индивида.

Човек изобщо не съзнава пряко състоянието, а в най-добрия случай може да отгатне съществуването му по индиректни симптоми. Към тях спада и онова, което близкото ни обкръжение наблюдава у нас. Защото инфлацията увеличава сляпото петно в окото и колкото повече ни асимилира формиращият проекциите фактор, толкова повече се засилва тенденцията да се идентифицираме с него. Ясен симптом за това е, че ставаме склонни да не забелязваме реакциите на околните и да не се съобразяваме с тях.

Асимилирането на Аза от цялостната личност представлява психична катастрофа. Образът на целостността остава в несъзнаваното.

От една страна, той има дял в архаичната природа на несъзнаваното, а, от друга страна, тъй като се съдържа в несъзнаваното, се намира в характерния за него психически относителен пространствено-времеви континуум.

Закотвянето на Аза в сферата на съзнаваното и укрепването на съзнанието чрез възможно най-добро приспособяване са от огромна важност.

От изключително значение тук са някои добродетели, като внимание, съвестност, търпение и прочее, в морален аспект, а в интелектуален аспект – прецизно съобразяване със симптоматиката на несъзнаваното и обективна самокритичност.


К. Юнг