Нервна система

Нервна система


Център на нашата нервна система е мозъкът.

Въпреки че неговите заболявания засягат целия организъм, те трябва да бъдат лекувани във връзка с намиращата се в главата централа.

Нервната система е фундаменталната съобщителна и свързваща система в тялото. Тя регулира отношенията между отправените от централата заповеди и приемането им по периферията. Заедно с хормоналната, нервната система носи отговорност за всички препращания. При това между комуникационните мрежи на тялото не съществува рязка граница. Те взаимно се проникват в единна система с множество измерения. Така например в местата на свързване нервната система използва хормоноподобни вещества като адреналин, ацетилхолин, допамин и др., за да трансформира информацията чрез мостове, наречени синапси.

Можем да си представим синапсите като контакти, чрез които различните електрически вериги се свързват помежду си.

Изобщо нервната система работи предимно с електричество, докато хормоналната може да се сравни с куриерска, която пренася новините във веществена форма. В този смисъл нервите са ориентираните към бъдещето варианти.


Както всичко останало, алхимията класифицира и растенията в областта на тялото, душата и духа. На тялото
съответства здравата и материална част на растението; на душата – неговото съответно етерично масло, което се грижи за индивидуалността и особения вкус.

На духа съответства алкохолът, който се освобождава при ферментацията например, духът на виното.

Различаваме два вида нервни системи – съзнателна (сензомоторна) и подсъзнателна (автомоторна).

Управляваната от волята част обхваща например преднамерените съзнателни движения на скелетната мускулатура.

Подсъзнателната част е отговорна за независимите от волята нерви на вътрешните органи. Тази т. нар. вегетативна нервна система обхваща две антагонистични части: симпатикус, който би могъл да бъде наречен архетипов мъжки полюс, защото отговаря за активното и насочено навън поведение, като борбата, труда и концентрацията; неговата противоположност е парасимпатикус, или vagus, който отговаря за регенеративните процеси от храносмилането до сексуалността и поради това може да се причисли към архетипно женския полюс.

Двата полюса на вегетативната нервна система разполагат с различни химически субстанции за пренасяне, които отговарят за информационния обмен между отделните нервни влакна. Към мъжката симпатпкусова система принадлежат т. нар. адренергетични преносители, каквито са адреналинът и норадреналинът – или допамин за мозъчната област. В женската или парасимпатикусоиа система такива преносители са холинергичните вещества, преди всичко ацетилхолинът.


Ако извършим цялостно полярно разделение, съзнателната нервна система би трябвало да отговаря на мъжкия полюс Ян, докато вегетативната нервна система на вътрешните органи би подхождала на женския полюс Ин.

В този смисъл симпатикусът представлява мъжката част на цялата сама по себе си женска област, докато
парасимпатикусът е женската част на същата област.


Успоредно със съдържателната се употребява и т. нар. топографска класификация според пространственото разположение. То отличава централна нервна система, състояща се от мозък и гръбначен мозък, и периферна – съставена от сенсибилни съзнателни и подсъзнателни нервни пътища, преминаващи през цялото тяло.


Периферната система доставя в централата цялата информация от тялото и околната среда, като осъществява на дело всички възникнали от това реакции.

Следователно централата е отговорна за всичко, но е зависима от сътрудничеството си с периферните нерви във всяко отношение. Без това допълнително подпомагане от периферията, тя от една страна, би била отрязана от информационния поток, от друга – неспособна да даде израз на своите заповеди.


Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке