Как мога да сложа край на болката

Как мога да сложа край на болката


Онази, която е полезна за нас, естествената болка, неизменно има край.

На физически и емоционално здравото тяло е присъщо да се стреми към състояние без болка.

Има физически заболявания и страдания, които предизвикват хроническа болка.

За щастие не е задължително емоционалната болка да стане хронична, освен ако не се стараете да я задържите. Естественият процес на болката, с някои физически изключения, предполага затихването й с времето. Нейното приемане и осъзнаване още при самата й поява, така нареченото „обяздване на болката“ също би спомогнало за възможно най-бързо облекчаване.


Винаги има причина за естествената болка.

Случило ви се е нещо травмиращо и ви боли.

Емоционалната болка често е предизвикана от загуба. При подобни ситуации е нормално да се почувстваме наранени. Да изгубим нещо, което сме ценили, и да не страдаме, не е нормална реакция.

Това означава, че или не сме били привързани към онова, което сме изгубили, или че отричаме или
скриваме емоциите си, или че не сме способни да чувстваме.

Да изпитваме болка, макар и да не ни се иска, е за предпочитане пред отхвърлянето или потискането й, защото все някога ще трябва да се справим с нея и тогава ще бъде по-зле, отколкото при самото й възникване.

Неспособността да се изпитва болка не е здравословна. Хората с притъпени усещания са обикновено емоционално увредени.

Болката играе ролята на балансьор. Всички я познават, тъй като е част от живота.

Болката е велик учител. Тя ни учи на търпение, смиреност и съчувствие към другите. Показва ни,
че сме живи, и поставя нещата на точните им места.

Когато сме потопени в истинска болка, осъзнаваме колко незначително е в повечето случаи онова, заради което се тревожим и което ни дразни. Научаваме се да ценим моментите, в които не изпитваме болка. Въпреки това по-голямата част от хората изразходват огромна енергия, стремейки се да я предотвратят.

Някои обаче се вкопчват в нея. Използват я, за да привлекат вниманието, да заставят околните да удовлетворят нуждите им, да избегнат самотата и дори за да се чувстват по-живи. Това е болката, която аз наричам неестествена.
Дълго след като по естествен начин би трябвало да изчезне, тя все още пулсира и се използва за
вторични придобивки. Отприщва се един нездравословен процес и хората, пристрастени към болката,
се нуждаят от компетентна помощ, за да се освободят от нея.

Ако болката ви е реална и представлява нормална реакция на реалността на дадена ситуация, може
да я намалите, като направите следното: приемете я и знайте, че тя ще отмине.

Престанете да се борите с нея, уважавайте я доколкото можете. Спрете да я мразите. Не се гневете на себе си заради това, че изпитвате болка.

Отнасяйте се към собствената си личност дори още по-внимателно и с повече любов
от обикновено. Оставете другите да ви помогнат.

Много хора могат да разберат и съпреживеят болката ви, защото познават вкуса й. Когато искате помощ, не е важно защо усещате болка, тъй като можете да я споделите, без да споделяте причината. Не се страхувайте от нея. В състояние сте да се справите с това, което изпитвате, ако позволите на тялото си да опознае своите възможности. Имаме невероятни, програмирани вътре в нас физически и емоционални ресурси за успокояване на болката. Разрешете им да се задействат.

Знайте, че тя ще утихне и че когато достигне своята кулминация, стане едва ли не непоносима, ще започне да отслабва. Обърнете внимание на моментите без болка и ще забележите, че с всеки изминал ден те се умножават. Използвайте я, за да подредите приоритетите в живота си.
Съсредоточете се върху онова, което действително си струва. Най-накрая осъзнайте, че преминаването
през болката ви прави по-силни, по-грижовни, по-съчувстващи, по-толерантни и по-обичащи.


Джобен психотерапевт – Сузана Макмахън