Какво виждаме, когато не знаем какво гледаме?

Какво виждаме, когато не знаем какво гледаме?


Това, което възприемаме със сетивата си, когато нещата започ­нат да се разпадат, вече не е състоянието на обитаем ред, a tohu va bohu – безформената пустота, и tehom – бездната (казано на библей­ски език).

Това е хаосът, който се крие под крехката повърхност на нашата сигурност.

Именно от този хаос, чрез Словото, Бог извлича реда в началото на времето, твърдят най-старите мнения, изразени от човечеството (и отново според тях всички ние, мъже и жени, сме създадени по образ и подобие на същото това Слово).

От този хаос произлиза и всяка стабилност, която сме имали щастието да изпи­таме в самото начало, за един много кратък период от време, когато сме се учили да възприемаме света.

Хаосът е това, което виждаме (но невинаги с очите си), когато нещата започнат да се разпадат.

Какво означава всичко това?

Извънредно, непредвидено обстоятелство: това е внезапната по­ява от неизвестното на някакъв непознат досега феномен (от гръц­ката дума phainesthai – показвам се, изниквам). Това е завръщането на вечния дракон, който се пробужда във вечната си пещера, щом вековният му сън е нарушен. Това е подземният свят, от чиито дълби­ни се надигат чудовища.

Как да се подготвим за едно непредвидено явление, когато не знаем какво е то и откъде се е появило?

Как да се подготвим за катастрофата, когато не знаем какво да очакваме и как да действаме?

Като оставим разума настрана и се обърнем към мъдростта на тялото, колкото и бавен и мъчителен да е този процес. Тялото реагира много по-бързо от ума.

Когато всичко около нас се разпада, възприятията ни изчезват и ние пристъпваме към действие.

Древните рефлекси, еволюирали в течение на стотици милиони години, за да станат автоматични и ефикасни, могат да ни предпазят в критични моменти, когато се па­рализира и мисленето, и способността да възприемаме. В такива си­туации тялото се подготвя за всички потенциални възможности.

Най-напред ние се вцепеняваме.

След това рефлексите преминават в емоции, което е следващият етап на възприятие: Това нещо страшно ли е? Или е нещо полезно? Нещо, с което трябва да се преборя? Или нещо, което мога да пренебрегна? Не знаем обаче как (и кога) можем да определим това.

В този момент се намираме в състояние на пови­шена готовност.

В кръвообращението нахлуват кортизол и адрена­лин. Сърдечният ритъм се ускорява. Дишането се учестява. С ужас осъзнаваме, че усещането за компетентност и пълнота ни е напусна­ло – било е само сън. Разчитаме единствено на своите физически и психологически ресурси (ако изобщо ги имаме), които съхраняваме точно за такива моменти. Подготвяме се за най-лошото – или за най-доброто. Настъпваме яростно педала на газта и едновременно с това натискаме спирачката. Крещим с всички сили или се смеем. Изпит­ваме отвращение или ужас. Плачем. И тогава започваме да изучаваме хаоса, разделяйки го на части.


12 правила за живота – Джордан Питърсън