Определение за „навик“

Определение за „навик“


За нашите цели ще определим навика като пресечната точка между знанието, умението и желанието.

Знанието е теоретическата парадигма – какво да се направи и защо.

Умението е как да се направи, а жела­нието е мотивацията, искането да се направи.

За да се превърне нещо в навик, трябва да са налице и трите съставни части.

Може да съм неефективен в отношенията си с коле­гите, съпругата или децата си, защото непрекъснато им казвам какво мисля, без да се интересувам от тяхно­то мнение. И, ако не потърся помощта на някои прин­ципи на човешките взаимоотношения, мога дори да не знам, че трябва да ги изслушвам.

Дори и да знам, че е необходимо да изслушвам други­те, за да се разбираме добре, аз може да не притежавам необходимите умения за това. Аз може да не знам как да изслушвам друго човешко същество.

Но не е достатъчно да зная, че трябва да изслушвам и да зная как да изслушвам. Ако не искам да изслушвам, ако нямам такова желание, няма да имам такъв навик. За да се създаде навик, се изисква работа и в трите измерения.

Промяната „да бъдеш/да виждаш“ е процес нагоре – „битието“ променя „виждането“, което на свой ред променя „битието“ и така нататък, изкачвайки се на­горе по спиралата на израстването. Работейки над зна­нието, умението и желанието, ние можем да достиг­нем ново равнище на личностна и междуличностна ефективност, разделяйки се със старите парадигми, които са били извор на псевдосигурност в продължение на години.

Процесът понякога е болезнен.

Промяната трябва да бъде мотивирана от по-висока цел, от готовност да подчиним това, което искаме сега, на това, което ще искаме по-късно.

Но този процес поражда щастие – цел­та и смисъла на нашето съществуване.

Щастието може да бъде определено поне частично като плод на желанието и способността да се жертва това, което искаме сега, в името на онова, което искаме накрая.


СЕДЕМТЕ НАВИКА НА ВИСОКОЕФЕКТИВНИТЕ ХОРАСтивън Кови