Защо се пристрастяваме към друг чoвек?

Защо се пристрастяваме към друг чoвек?


Причината романтичната любовна връзка да бъде толкова силно и всеобщо желано изживяване е в това, че тя привид­но носи освобождение от дълбоко вкоренения страх, недоимък и непълнота, които са присъщи на човека в неговото заблудено и непросветлено състояние.

Това състояние има както физическо, така и психическо измерение.

На физическо равнище вие очевидно не сте цялостни и никога няма да бъдете – или сте мъж, или сте жена, тоест половинка от цялото. На това ниво търсенето на цялос­тност – връщането към единността – се проявява като привличане между мъжете и жените, нужда на мъжа от жена, а на жената – от мъж. То е почти неустоим стре­меж за свързване с противоположния енергиен полюс.

Ко­ренът на този физически стремеж е духовен: жажда да се сложи край на двойствеността, за връщане към състоя­нието на цялостност.

Ceксуалнaтa връзка е най-голямо­то приближаване до това състояние на физическо ниво. Затова тя носи най-голямо удовлетворение от всички из­живявания, които може да предложи физическият свят. Но сексуалното единение е само кратък поглед към цялостността, миг на блаженство. Виждате за миг рая, колкото това да ви развълнува, но не ви е позволено да живеете там и се озовавате обратно в отделното си тяло.

На психическо равнище чувството за липса и недоста­тъчност е дори още по-силно, отколкото на физическо. Докато се отъждествявате с ума, извличате себеусещането си отвън. Иначе казано, чувството кои сте идва от неща, които всъщност нямат нищо общо с това: социал­на роля, имущество, външност, успехи и провали, убеждения и т.н. Това фалшиво умотворно „аз“ – егото – се чув­ства уязвимо, несигурно и винаги търси нови неща, с кои­то да се отъждестви, за да усеща, че съществува.

Но ни­кога нищо не е достатъчно, за да му донесе трайно удов­летворение.

Страхът си остава, както и чувството за недостатъчност.

Тогава обаче се появява тази специална връзка. Тя като че ли носи отговора на всички проблеми на егото и задово­лява всичките му нужди. Поне така изглежда в началото. Всички други неща, от които преди сте извличали себеусещането си, сега стават сравнително незначими. Вече има­те едно-единствено средоточие, което замества всички тях, придава смисъл на живота ви. чрез него определяте идентичността си: човека, в когото сте „влюбени“.

Вече не сте отломка, която се лута в една безразлична вселена, или поне така ви се струва. Светът ви вече има център -онзи, в когото сте „влюбени“.

Отначало като че ли няма значение, че центърът е извън вас и затова все така изв­личате себеусещането си някъде отвън. Важното е, че пос­тоянното усещане за непълнота, страх, липса и неосъщественост, така характерно за его-състоянието, вече го няма.

Наистина ли? Дали е изчезнало, или продължава да си съществува под повърхността на щастието?

Ако във връзките си изпитвате и „любов“, и нейната противоположност – агресивност, емоционално насилие и т.н. – то вероятно смесвате привързаността на его­то и пристрастяването с любовта. Не може в един мо­мент истински да обичате партньора си, а в следващия да го нападате.

Истинската любов няма противополож­ност. Ако вашата има, значи не е любов, а силна потреб­ност на егото за повече пълнота и по-дълбоко себеусещане, а другият човек временно задоволява тази потреб­ност.

Това е заместителят на егото на спасението и за кратко то наистина изглежда почти като спасение.

Идва обаче момент, в който партньорът ви прави неща, които не отговарят на потребностите ви, или по-точно на потребностите на вашето его. Както при всяко пристрастяване, когато разполагате с наркотика, се на­мирате в облаците, но неизменно идва време, когато той престава да ви върши работа. Когато болката се появи отново, я чувствате по-силно отпреди, и нещо повече, сега възприемате партньора си като причина за нея.

Това означава, че проектирате чувството за болката навън и нападате другия с цялата си ярост. Нападението може да пробуди болката в партньора ви и той да отвърне на уда­ра.

Всяко пристрастяване възниква от несъзнателния от­каз да се изправите лице в лице с болката си и да минете през нея.

Всяко пристрастяване започва и завършва с бол­ка.

То винаги достига до момент, в който вече не ви помага, и тогава болката става по-силна отвсякога.

Избягването на връзките в опит да се избегне болката също не е решение, Болката така или иначе я има.


Е. Толе – „Силата на настоящето“




Leave a Reply

Your email address will not be published.