Класификация на защитните механизми на „аза“

Класификация на защитните механизми на „аза“


 

 Първични, нарцистични защити:

Отричане /denile/ – мъчителната реалност се отхвърля, не се приема, независимо от нейната очевидност /напр. не се приема съобщена неблагоприятна диагноза/.

-Деформиране /изкривяване/ на реалността /напр. нереалистични мегаломанни убеждения за собствени или на детето способности/.

– Примитивна идеализация – определен обект се вижда нереалистично съвършен /възлюбеният напр./

Прожекция — собствени негативни чувства се приписват на другия.

 – Разцепване / splitting/ – външният свят се разделя на крайности – „само добри“ и „само лоши“, без междинни нюанси. Същата крайност мо же да обхване и аз-концепцията. Незрели защити.

– Acting out – импулсивно и хаотично отреагирване. Това е отреагирването на неовладян нагонен импулс.

– Хипохондриаза – соматични оплаквания, които са всъщност „изместени“ себеобвинения за претърпяна загуба, за агресивни импулси към насрещния. Самото засилване и преувеличаване на оплакванията може да е своеобразно трансформирана агресия.

– Идентификация – както вече бе описана, тя е условие за развитието на аза, но може да се използва и като защитен механизъм. Например страхът, че ще бъде загубен обичан обект води до приемане на черти от неговото поведение на отхвърляне. Тук се отнася и „идентификацията с агресора“ при подрастващите.

– Регресия – връщане към детските либидинозни фази, за да се избегнат настоящи трудности – едно желание да получаваш грижи и задоволяване на потребностите както в детството.

Невротични защитни механизми:

Изместване – импулс или емоция, съпровождащи един обект или една идея, се прехвърлят /изместват/ върху друг обект, който в някаква степен прилича на оргинала. Така емоцията става по-приемлива, отколкото ако е насочена директно към обекта.

-Дисоциация – временна драстична промяна до разпад на поведението с обърканост, загуба на собствената идентичност с неосъзнатата цел – отбягване на дистреса.

 – Интелектуализация – използване на интелектуални разработки на детайли, за да се отстранява емоционалното мъчително преживяване, обръщане към реалността със загърбване на собствените вътрешни преживявания, обяснения за частта от цялото, като се игнорират нагонните мотиви / напр. при фрустрация/.

– Изолация – разделяне, сплитинг между мисленето и афекта. Афектът се подлага на репресия. Така се губи обектната връзка /социалната изолация всъщност е липса на обектна връзка, бягане от обич към определен обект или обекти/.

– формиране на реакция – един неприемлив импулс се трансформира в срещуположен. Характерно е за натрапливата невроза. Зрели защитни механизми.

– Алтруизъм – личността надживява неприятни импулси чрез грижа за другия. Това е позитивно „формиране на реакция“.

– Антиципация – реалистично посрещане на настоящо или добре планирано посрещане на бъдещ дискомфорт /напр. боледуване, операция/.

– Хумор – той дава възможност за открито изразходване на чувства, без да причини преживяване на дискомфорт и обида на насрещния. Той е своеобразно изместване, което води до разсейване на афективния пълнеж.

– Сублимация – импулсите получават задоволяване, като се насочват към социално приемливи и полезни цели. Те не се блокират, а енергията им се канализира и използва. Чувствата се осъзнават и признават, модифицират се и се насочват към значими обекти и просоциални цели.

Когато познаваме защитните механизми на аза, бихме могли да ги открием в собственото си поведение и в поведението на другите.

Целта не е да ги разрушим. Те не напразно се наричат защити – пазят от осъзнаването на това, което индивидът не е в състояние да понесе.


Проф. МЕГЛЕНА АЧКОВАд.м.н. ПРИЛОЖНА ПСИХОЛОГИЯ в медицината и здравните грижи




Leave a Reply

Your email address will not be published.