Теории за същността на агресията

Теории за същността на агресията


Обикновено под думата агресия повечето хора са склонни да разбират нападателно действие с увреждащ резултат. Това е така за животинските видове, при които агресивните действия са чисто нагонна изява и тяхната цел е съхранението на живота и поколението

И все пак човешката агресивност е различна от тази на животните.

Тя е осъзната, волево насочвана, отключвана или потискана в зависимост от ситуацията. Свързана е с много по-сложни емоционални преживявания от страха и яростта, които правят животните нападателни.

При хората се вмесват по-сложните чувства на гняв, обида, възмущение, преживяване за пренебрегнатост и отблъснатост /фрустрация/, желание за власт и надмощие.

За чест на животинските видове при тях няма агресия за удоволствие, която, уви, се среща при човека, често скривана зад благовидни идеини мотиви.

Личностните нагласи, темпераментовата и характеровата основа естествено играят също решаваща роля за агресивното поведение при човека.

Прагът на агресивното реагиране е различен.

Личностните особености определят в голяма степен и емоционалните подбуди, които могат да отключат агресивни реакции и които често са много сложни по своето съдържание – възмущение от несправедливост спрямо слабия и беззащитния, отложен гняв при нанесено унижение.

От силата на аза ще зависи дали можем да овладяваме агресията, да признаем слабостта си, без да търсим отмъщение или реванш чрез средствата на скрита агресия.

Агресивната енергия понякога може да се насочи към самия себе си. Това е по-често проява на психично разстройство, при което може да се стигне до самонаранявания и дори до себеунищожение

Агресивното поведение често поражда контраагресия – било под формата на себезащита, било вследствие на събуждане на дремещите у всеки човек нагони при предизвиканото раздразнение и гняв. Това води до ескалация на враждебността, която обикновено е с негативни и за двете страни последствия. Човек трябва да се научи да овладява и канализира гневните си афекти и свързаните с тях агресивни пориви, да намира социално по-приемливи начини за тяхното отгреагирване, да включва мисловната компонента в оценката на ситуацията.

За постигането на такава зрялост в насочването на реакциите е важно какви идентификационни модели е имал индивидът още от детството си.

В детско-юношеската психологична литература се описва т.нар. „идентификация с агресора“ – деца, които са били обект на наказание и агресия от страна на родителите, и особено бащата, по-късно сами проявяват агресия към по-слабите.

Теории за същността на агресията:

Съответно на сложната комплексност на агресивното поведение при човека са възникнали и различни теории за нейното обяснение, които поставят всъщност акцент върху различни нейни страни.

Чисто биологичните теории, отчитайки преди всичко акта на нападение, свързват агресията с нагоните и инстинкта за себесъхранение.

Бихевиористките школи обясняват агресивното поведение като заучено. Това би обяснило рецидивизма, агресията от депресия, лекотата, с която мафиотите осъществяват нападения, очаквайки значимата за тях награда.

Фрустрационната теория обяснява агресията при човека като отговор на фрустрация. Последната възниква при препречване на пътя към удоволствието, успеха, властта, при отказване на обич, грижа и топлота от ранно детство.

Начинът, по които се приема и преживява страданието, в голяма степен зависи от личностните характеристики. Капризният става по-капризен, хипохондрично насоченият – по-тревожен, потиснатият – депресивен. Не е рядкост и враждебно-агресивното насочване на някои пациенти по време на боледуването. Това все пак е агресията на уплашения, фрустрирания. Тя е повече на думи, заплахи за оплаквания към висши инстанции, прояви на раздразнителност и недоволство. В основата на тази агресивност може да стои и депресия – т.нар. „агресия от депресия“. Това е повече протест към съдбата, към личното нещастие, към живота, които е толкова несправедлив, като по защитния механизъм на изместването раздразнението се насочва към някои от персонала или към всички.

Ако не се разбере истинската причина за неадекватното поведение, лесно може да се стигне до контраагресия и ескалираща враждебност към болния.

Агресивно поведение, свързано с функционални психични разстройства.

Към тях се отнасят някои от разновидностите на личностните разстройства /наричани психопатии/.

В последната класификация на психичните заболявания също е разграничено „антисоциално личностно разстройство“, свързано със засилена криминогенност. Към тази група се отнасят и юноши с разстройство на поведението и социалната адаптация.


Материали от Проф. МЕГЛЕНА АЧКОВАд.м.н. ПРИЛОЖНА ПСИХОЛОГИЯ в медицината и здравните грижи



Leave a Reply

Your email address will not be published.