От какво зависи щастието

От какво зависи щастието


Зависи ли щастието от обстоятелствата или от нашето отношение към живота?

Това е въпрос, който се задава често и на когото е особено трудно да се отговори. Мнозина от нас, имащи някаква представа от философия, ще кажат, че материалният свят е само илюзия, а жизнените обстоятелства — сън, но малцина са способни сами да повярват в това.

Да знаеш нещо на теория е едно, да го приложиш на практика — съвсем друго. Много трудно е да се извисим над въздействията, които ни оказват обстоятелствата. Само едно средство ще ни помогне да се издигнем над тях и то е в промяната на възприемането на живота, която на свой ред става чрез промяна на нашето отношение към живота.

Щастието е процъфтяване на душите.

Детето, което е започнало с невъзпитаност, невнимателност към другите и разрушителност, с времето ще притегли към себе си тази сила и с него ще се случи същото. Каквото даваме на детето, това и ще получим обратно. Много ли се съобразяват с тези факти? Хората никога не мислят, че могат да ги наранят собствените им думи, собствените им постъпки, мисли или чувства. Те продължават в този дух, но когато му дойде времето, всичко ще се върне към тях, прогонвайки щастието.

На санскрит живот се означава с думата „самсара“.

Тя се изобразява като пребиваване в тъмнина. Човек мисли и говори, действа и чувства, но никога напълно не разбира защо. Ако на човека е известна една причина, винаги зад това знание има скрита по значение друга причина, за която той дори не знае. Много често обстоятелствата на живота се представят като плен. Понякога ти си струва, че вървиш между река и пропаст; за да се издигнеш над тях са необходими криле, каквито не всеки има.

Душата има две крила; едното — независимост, второто — безпристрастност.

Изисква се огромна доза жертвоготовност, преди да добиеш независимост в живота, а безпристрастността влиза в противоречие с природата на любовта и симпатията.

Сякаш трябва да разрежеш сърцето си на две, преди да можеш да практикуваш безпристрастност в живота. Разбира се, когато душата получи възможност да разпери криле, човек започва да вижда обстоятелствата от живота отделени от него. Тогава той се издига над всички обстоятелства, превръщащи човека в пленник.

Няма трудности, които рано или късно да не могат да бъдат преодолени, но дори ако човек получава това, което страстно желае от живота, винаги остава нещо, което още не е получено. Затова ако човек скача от една нещо на друго, осъществявайки всичките си мечти, предметът на неговото желание все повече ще се разраства и множи, и това не ще има край. Колкото повече му е необходимо да направи нещо в живота, толкова повече трудности трябва да преодолява, но ако човек се държи далеч от живота на света, неговото присъствие тук е безсмислено.

Колкото по-важна е задачата, толкова по-трудно е нейното изпълнение.


Хазрат Инаят Хан. Из „Мистични медитации“    





   

Leave a Reply

Your email address will not be published.