Съвест – що е то

Съвест – що е то


Съвестта е продукт на ума, при това най-добрият.

Тя е каймакът на умствената дейност.

Но съвестта на човек, живеещ в дадена страна, може много да се отличава от съвестта на жител на друга, защото е съставена от други елементи.

Например в древността съществували общества на разбойници, които считали себе си призвани да ограбват керваните, минаващи през тяхната територия. Моралът и принципите им били такива, че ако някоя жертвите се примолела: „Аз ще ви дам всичко, което имам, само ме пуснете“ — те отговаряли: „Не, ние искаме да видим твоята кръв“. Не пускали никого, без да му нанесат рани. Сякаш казвали: „Ние не приемаме никакви дарове от теб. Не сме бедни — ние сме разбойници. Ние сме безстрашни и затова сме в правото си да правим всичко, което решим“.

Такъв морал имали и някои пирати. Те вярвали, че техният занаят е добродетелен и ги превръща в крале. Едни и същи хора, когато са дребни, са грабители, но когато стават велики — са крале.

Ето защо съвестта е нещо, което сами създаваме.

В същото време обаче тя е най-прекрасното от всичко, което можем да създадем, както медът е най-хубавото, което пчелите могат да създадат.

Красивите впечатления от живота, нежните мисли и чувства се натрупват в нас и създават нашата представа за хубаво и лошо.

Ако вървим против съвестта си, това ни причинява дискомфорт.

Щастието, утехата, мирът и спокойствието зависят от състоянието на нашата съвест.

Целият живот в този свят е основан на определени договорености и идеи, и съвестта се изгражда на тези основи. За да могат обичаите да се развият, те изискват някаква обкръжаваща среда. Те са причина за човешките различия и нито една от цивилизациите, дори най-развитата, не може да ги избегне. Прогресът на цивилизацията създава този род необходимост.

Най-добрият начин да се разбере цивилизацията е чрез духовния път.

Щом човек започне да открива удоволствието и неудоволствието на Бога в чувствата на всеки човек, с когото общува не може да не стане по-изискан, каквито и да са обстоятелствата в живота му. Може да живее в колиба, а маниерите му да надминат всички обитатели на дворци.

Щом човек започне да съди сам за своите постъпки, в природата му се развива справедливост и всичко, което направи, е справедливо и добро.

Затова не му е необходимо да изучава много външните условности.

Съвестта се ражда от фактите, а не от истината.

А истината стои над всичко. Тя няма отношение към съвестта.

Разбирането за истината е подобно на ручей, който се разширява и се превръща в океан, и тогава човек се издига на такова равнище на разбиране, че осъзнава — всичко е истинно и всичко е истина.

Нищо не може да се прибави към абсолютната истина, а всичко останало е илюзорно. Ако се придържаме към тази гледна точка, нищо в света няма да ни се струва неправилно и нищо няма да ни се струва правилно.

Най-добрият начин да проверим живота, е винаги да използваме своята съвест като инструмент за тестване на всичко, което показва наличието на хармония или дисхармония.

Но и във всеки човек също се извършва постоянно действие и реакция на съвестта.

Причината за това е наличието на различни фази в развитието на човек. В една фаза той е по-малко мъдър; ако по-дълбоко се вгледа в себе си, мъдростта му ще се увеличи. Извършеното от него в една сфера той отрича в друга. На човек е необходимо толкова много да отхвърли и да победи в самия себе си, че действията и реакциите на съвестта стават в него дори без контакт с други хора.

         

Човек, осъден от собствената си съвест, е по-нещастен, отколкото ако го осъди съд.

Ако чувстваме унижение, значи сме унижени.

Това не зависи от човека, който ни унижава, зависи само от нас. Дори ако целият свят е уверен в обратното, неговата увереност нищо не значи, ако ние не чувстваме унижение.

Когато чувството за унижение е проникнало в ума, то трябва да бъде прието като урок, като необходима отрова. Но отровата винаги си остава отрова.

Онова, което е попаднало в ума, започва да расте.

Затова трябва да се отдели оттам, оставим ли го, ще нарасне. Такива чувства като унижение, страх и съмнение ще нарастват в подсъзнанието, ще родят плодове и в определен момент човек ще ги осъзнае.





Leave a Reply

Your email address will not be published.