Разликата между воля, стремеж и желание

Разликата между воля, стремеж и желание


         

Волята е развитие на стремежа.

Когато казваме, че нещо е станало в съответствие с божията воля, означава, че това е бил стремеж, разгърнал се в действие.

Когато стремежът се превърне в действие, той се превръща във воля.

Стремежът си остава стремеж до момента, до който е бездействен; той вече съществува, но още не е прораснал; пасивен е, като семенце, посадено в земята. Но в момента, когато семенцето се покаже над земята като растение и започне един активен процес на развитие, който го превръща във фиданка, тогава е проявена воля.

Затова стремежът и волята са две различни названия на едно и също нещо, в първия случай то е в неразвито състояние, а във втория — в процес на неговото развитие.

Наричаме по-слабия или по-примитивен стадий на стремежа желание.

Когато мисълта, че определена вещ е желана, още не се е оформила конкретно и ясно в нас, разумът не е взел определено решение, това е желание, фантазия.

Ако малко се развие, става стремеж. То вече присъства в съзнанието постоянно, а не се разсейва като облак.

Всъщност, обикновено става така, че самият човек се оказва най-злия враг на собственото си желание.

За това има много причини, едната от които е, че човек никога не е сигурен в онова, което иска.

Сред сто души едва ли ще се намери един, който знае твърдо какво иска, останалите деветдесет и девет няма да са уверени. Днес им се струва, че желаят едно, а утре — друго, и желанието се разрушава и изчезва в съмненията на ума.

Има друг вид хора, онези, които са приели пасивно отношение към живота.

Те казват, че да се желае нещо е грешно, макар че все пак не могат съвсем да се откажат от всякакви желания. Но в своето пасивно отношение решават, че нямат желания и се съпротивляват на всяко желание.

Има четвърти вид хора — онези, които желаят нещо, но липсата на концентрация не им позволява да превърнат своите желания в стремежи, затова желанията им винаги си остават на примитивния стадии.

И накрая, пети тип хора, способни да превърнат желанието в стремеж, но извършвайки това, те не предприемат следващата стъпка. Ето защо желанията на човека никога не се изпълняват, никога не достига кулминация, защото това се случва само тогава, когато стремежът се превърне във воля.

Този въпрос има изключително голямо значение в живота на всеки от нас. В този свят никой не може да живее без да желае нещо. Ако все пак се намери човек, който да няма нито едно желание, то той не би останал в света, защото ще поиска да избяга от тълпата; ще отиде в планината, далеч от хората и там ще се превърне в дърво или скала, за да съществува, защото да останеш жив и да нямаш желание е невъзможно.

Различията между хората са в хармония с техните стремежи.

Един мечтае за земята, друг — за небесата!

Един желае земята, друг — небето.

Човек е велик или нищожен, мъдър или глупав, на верен или на лъжлив път, в съответствие със своите желания.              

В Индия има една притча за човек, който лежи под вишневото дърво, от което се сипели презрели вишни и падали на земята до него, но той не се помръдвал. Той съзрял отдалече един минувач, познал го и му извикал: „Бъди така добър, ела по-близо до мен и ми сложи в устата вишна!“

На света има много хора, лишени от ентусиазъм и смелост, готови веднага да се предадат. Чрез бездействието им тяхната воля се разрушава и в края на краищата те стават безпомощни.

Някои хора много се вълнуват дали ще се осъществят желанията им.

С тази тревога сами разрушават желанията си, защото им оказват твърде голямо давление.

Това е все едно да се защитава растението от слънцето и дъжда. Ако човек го защитава от тези явления, които помагат на растението да расте, то не може да разцъфти. Същото е и с желанието. Ако човек е много нетърпелив в своето желание и в същото време винаги се страхува, че то няма да се изпълни, той потъва в съмнения, страх и подозрения и по такъв начин губи собственото си желание.

Възниква въпросът, кои стремежи и желания могат да се пренебрегват и кои трябва да се отглеждат. Длъжни сме да ги различаваме; ако нямаше различие, лесно ще бъде избран погрешен път. Такъв път може и да доведе до успех, но това ще бъде фалшив успех. Ако човек настоява да изпълни всеки свой стремеж и желание и вярва, че всичките ще се осъществят, това понякога може да е вярно, а понякога — не.

На първо място трябва да се развие усет за различаване, за да се разбере кой път води към продължителното щастие, към най-голямото спокойствие, към най-великото постижение.

Нещо повече, не трябва твърде често и твърде дълго да мислим за нашето желание.

Може да мечтаем за него, да си го представяме, да мислим постоянно, задържайки го в ума, като правим всичко възможно за неговото осъществяване, но това трябва да са върши със самообладание, спокойствие, търпение, доверие, лекота и без да се отдаваме на мъчителни размишления. Човек, който размишлява за своето желание с излишно упорство, го разрушава — то е подобно на прегряването или на прекаленото поливане на растения.       

В света има много неща, които искаме и от които се нуждаем, но не мислим непрестанно за тях. Ако нещо дойде — добре, а ако не — какво пък, известно време ще чувстваме неудобство, но и това чувство отминава.

Трябва да разберем, че нашето съкровено желание ще се различава от онова, от което се нуждаем в ежедневния живот. Не бива да смесваме едното с другото. Трябва да възприемаме нашите ежедневни нужди като нещо необходимо — в тях няма нищо лошо и ако наистина ни води нашето собствено желание, всичко е наред.

Но висшето, съкровено желание ние сме длъжни да таим в душата си, да го поддържаме като нещо свято, дадено ни от Бога, да го отглеждаме внимателно и да го доведем до осъществяване.


Хазрат Инаят Хан. Из „Мистични медитации“       





Leave a Reply

Your email address will not be published.