Как да практикуваме самодисциплина

Как да практикуваме самодисциплина


По пътя към истината най-високо се цени самодисциплината, защото без нея никакви наши знания и практики няма да дадат големи резултати.

Самодисциплината има многобройни аспекти.

Изучавайки живота на аскетите, които живеят в планини, гори и пустини, ние научаваме, че онези, които наистина са търсили истината, са правили всичко възможно, за да развият своята самодисциплина. Без нея нито една душа в света никога няма да успее да достигне най-висшето осъществяване.

          За практикуване на самодисциплината има четири основни начина.

Първият е физическият.

Той се състои в запазване на неподвижност в една и съща поза определено време.

Ако човек опита, ще види, че не е толкова, просто, както изглежда. Човек може доста дълго да седи или стои, без да осъзнава, че не променя позата си, но ако го практикува съзнателно, ще започне да изпитва сериозни трудности. Съществуват разнообразни положения, при които ръцете, краката, очите или главата трябва да се държат по определен начин. Тези практики позволяват да се развие силата на самодисциплината.

Начинът, по който човек седи, поражда различие; различие поражда и страната, на която човек спи — дясна или на лява, стои ли на крака или на главата си. Мистиците са упражнявали дълги години пребиваване във всевъзможни пози и са открили много начини за седене по време на различните дихателни упражнения. Те превърнали: това в наука.

Позната е позата на воина, позата на мислителя, позата на аристократа, на влюбения, на гадателя — различни пози за постигане на различни цели.

Те помагат на човека да разбере науката за различните направления.

Позата не е нищо друго освен посока.

Друг аспект на самодисциплината е свързан с храненето и пиенето.

Човек се отказва от определени продукти в своето ежедневие и овладява умението да живее без тях. Особено е ценно да го направи, ако му се струва, че не може да живее без тях.

Постът е още един начин, чрез който се контролира плътността на тялото. Когато човек познава правилния начин за постене, когато е под ръководството на човек, който действително знае кога, защо и как е необходимо да се пости, за да има полза, тогава се постигат големи резултати.

Хирурзите държат своите пациенти няколко часа или дни без храна, знаейки, че това ще им помогне по-скоро да се възстановят.

Духовните учители също могат да предпишат пост на своите ученици. Понякога трябва да живеят без месо или хляб, като се хранят само с мляко или плодове, а друг път — ограничено време да не приемат никаква храна, в съответствие със способността и издръжливостта на ученика.

Друг аспект на самодисциплината е способността да мислиш и да забравяш.

Има се предвид, че от една страна ученикът е длъжен да може да мисли за всичко, за което иска и колкото му е угодно да задържи мислите си, а от друга страна трябва да практикува за забравя, за да не завладеят определени мисли неговия ум. Трябва да се избягват мисли, които възбуждат злоба, угнетяване, предразсъдъци, ненавист. Това създава нравствена дисциплина и постъпвайки така, човек става господар на своя ум.

Когато премине през тези три степени на самовъзпитание, човек може да пристъпи към усвояване на четвъртата, най-висшата практика.

Тя е най-великата, защото с нейна помощ се достига до духовни преживявания.

Тази практика се състои в освобождаване на съзнанието от неговото обкръжение.

Адептите отделят голяма част от живота си, за да го достигнат. В една стара суфийска школа имало обичай, който съществува и до днес: когато суфиите влизали в помещението за медитация или го напускали, един от тях произнасял: „Уединение в тълпата“. Смисълът на тази фраза е, че дори в центъра на шумна тълпа човек може да запази своето уединение и покой, и не може да бъде разтревожен от никакви обкръжения. Ето защо човек може да живее в социума и в същото време да се развива духовно.

Безспорно това не е лесно, но в същото време не е и трудно в някаква степен всеки от нас го изпитва, макар и несъзнателно. Човек, зает с нещо много интересно, което запълва цялото му внимание, често не осъзнава своето обкръжение.

От момента, когато човек започне да привиква да проявява самодисциплина, той забелязва, че макар в началото всяка практика да е била трудна, постепенно тя става по-лека.

Но за да изпита нейните удивителни резултати не е необходимо много време.

Щом човек започне да овладява своя „аз“, започва да усеща голяма власт.

Това е власт над собственото си царство, едно наистина царско усещане. Когато човек започне да овладява този феномен, за него всичко става все по-просто и по-просто.


Хазрат Инаят Хан. Из „Мистични медитации“       





Leave a Reply

Your email address will not be published.