Как възниква болестта

Как възниква болестта


Болест възниква, когато смятам, че съм допуснал „грешка“ и затова се упреквам и се съмнявам в себе си.

Всъщност грешките не съществуват, защото живеем, за да се учим и за да осъзнаем липсата на нашето СЕБЕ като най-голямата ни грешка.

Така че нека се погрижим да не повтаряме постоянно най-голямата грешка.

Да бъдем себе си е нашето призвание и нашето себеосъществяване. Да живеем в сигурността на собственото си битуване, осъществени и неизпитващи никаква липса, означава да не правим повече „грешки“. Да не се противопоставям на своята битност. Тъй като не съм себе си, проектирам грешката си върху моето обкръжение и съм против някого или нещо.

Но това отрицателно отношение се отразява и на живота. Аз живея в дисхармония – във „война“ със себе си и с живота. Боря се срещу нещо друго, защото не съм себе си, не живея себе си.

Мога да съм против нещо само ако нещо в мен самия ме дразни, т.е. ако не приемам нещо в мен или по отношение на себе си. Всъщност дразни ме това, че не съм такъв, какъвто съм в действителност. Аз съм против „фалшивото“ си битие.

Докато не престана да променям част от личността си, играейки роли например, следвайки програми или чужди модели на поведение, аз живея в недостиг на същността си, т.е. не съм в хармония.

Болест възниква, когато  не обичам!

Защото когато не обичам, не обичам и себе си, не се приемам такъв, какъвто съм, казвам „не“.

Всяко „не“ обаче предизвиква болест.

Истинската любов означава да казваме „да“, означава да живеем и да бъдем свободни.

Любовта е най-висшата Божа заповед и първият Духовен закон.

Болест възниква, когато не съм удовлетворен.

Не съм удовлетворен, когато ми липсва нещо в моето Аз, когато не съм напълно това, което съм Сега и Тук. Неосъщественото битие означава, че ми липсва същността, че не живея в изобилието на живота, защото не се допускам напълно. Следват „сянка“ и болест.

Болест възниква, когато живея по начин, различен от този, който всъщност желая и усещам за правилен. Защото тогава изменям на себе си, живея в нереален свят и съм в дисхармония с моето вътрешно битуване. С други думи трябва да намеря кураж да застана на моя страна, да бъда себе си.

Болест възниква, когато не живея, т.е. не позволявам на потока на живота да протича през мен безпрепятствено и свободно.

Болест възниква, когато играя роли, живея според разбирането и мнението на другите – т.е. ако енергиите на живота не могат да се разгърнат свободно в мен, не могат да протичат както решава моментът – тогава трябва да си кажа, че не живея.

Да живея правилно означава да бъда напълно себе си, с всички мои аспекти, без ограничения.

Тая в себе си „сенки“, неща, в които не съм напълно себе си.

Сенките обаче причиняват болести. Това означава, че ако не съм начисто с някого, би трябвало да си задам въпроса какво в мен е „нечисто“, къде не съм начисто със себе си, в какво упреквам себе си, по отношение на какво се чувствам виновен. Би трябвало да се запитам „До какво ще ме доведе това, с кой аспект от личността си не живея това, което съм?“.

Всичко, което вече не се отнася до мен тук и сега, с което обаче все още живея, задържам, изпълнявам или съм, ме натоварва, защото ме обременява с допълнителни енергии, които пречат на свободния поток на живота ми. Това също са причини за болест и страдание.

Болест възниква, когато  се опитвам да бъда „нормален“.

Защото тогава не живея според вътрешната си действителност, а в съответствие с външния свят. Външното обаче е само отражение на вътрешното ми битие. Аз изразявам външното, затова трябва да се ориентирам към себе си, иначе ще живея в дисхармония с истинския живот в мен.

Болест възниква, когато не изпълнявам и не разрешавам задачите на живота си.

Всяка задача представлява възложение от живота, за да направя на момента съответната крачка. Главната ми задача се състои в това да бъда себе си и във всеки момент да се приближавам все повече към себе си. Ако не направя нужната крачка, животът ми го напомня под формата на болест и страдание.

Болест възниква, когато  не живея в мир със себе си, с моята среда, ако съм недоволен от себе си или от другите. Недоволството обаче е възможно само ако се „боря“ сам със себе си, ако съм против един или повече аспекти на моето Аз. Недоволството ми казва, че не живея според това, което съм.

Ако обаче съм себе си, живея в мир със себе си, аз мога да разпръсквам този мир върху моето обкръжение.

Да си в мир със себе си означава да бъдеш в хармония.

Болест възниква, когато  не съм свободен, съобразявам се с мнения, представи, желания, не допускам да съм това, което съм тук и сега.

Защото животът се случва само в настоящето. Ако черпя живот от миналото, аз преживявам само миналото, което обаче е мъртво. Ако пренасям живота си в бъдещето, живея във време, което все още не съществува. Мога да живея само в настоящето, защото животът е, тече и се променя всеки миг.

Ако живея на други места, различни от мястото, на което се намирам в настоящия момент, т.е. тук, тогава и мислите ми не кръжат около мен, а се намират при други лица или предмети, които ми пречат да бъда себе си. В такъв случай и животът не може да протича през мен и да бъде вътре в мен в такава степен, в каквато би трябвало да е житейски правилно.

Всеки път, когато не съм тук и сега, аз не използвам шанса да се възприема такъв, какъвто съм в момента. Нямам възможността да бъда такъв, какъвто съм сега, в този миг и на това място.

Животът обаче трябва да тече, иначе потокът му се възпира от препятствия и граници, които го блокират, а това води до болести.


Leave a Reply

Your email address will not be published.