Следвайте сърцето си

Следвайте сърцето си


В наше време препоръки като „Следвай сърцето си” може би изглеждат неизпълними и дори безотговорни.

До голяма степен житейският стрес се дължи на факта, че вървим против поривите на сърцето си или ги игнорираме.

Често избираме познатото или удобното само защото така се чувстваме на позната територия, защото търсим възможно най-малко конфронтация и желаем мир и спокойствие.

Докато ако следваме поривите на сърцето си, ще се изправим пред непознатото, където ни чакат рискове и предизвикателства.

Всички онези, които все още чувстват, че не са щастливи, че има нещо, което им се иска да направят, но то предполага промяна на вярата, конфронтация и несигурност: Правете го!

В книгата си „Алхимикът” (1988) Паулу Коелю пише, че ако следваш сърцето си, цялата Вселена се сговаря да направи възможно изпълнението на желанието ти. (Отбележете, че той не пише „лесно”, а „възможно”.)

Често придобиваме по-голяма гъвкавост, израстваме и се изграждаме като личности като поемаме рискове, но част от смисъла на нашето съществуване се състои именно в това – да се учим непрекъснато.

Да стоиш на едно място означава да вегетираш и едва ли има нещо, което да води до по-голям стрес, напрежение и в крайна сметка умора.

В „Пророкът” (1923) Халил Джубран пише:

Когато любовта ви призове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови. И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва Защото любовта както е корона, тъй е тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. Както се издига до върхарите ви и хали нежните ви клонки затрептели в слънчево сияние, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. Тя както житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, за да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за свят хлябове за Божието свято пиршество. И всичко ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.  Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.

Да следваме сърцето си не означава непременно да захвърлим работата си или да изоставим отговорностите си.

Това значи да отделим време за своето личностно израстване, да посветим време на усвояването на нови умения.

Учете се непрекъснато, откривайте нови истини за тайните на живота и Вселената, в която ни е съдено да живеем.

Следвайте мечтите си.

Не се ожесточавайте, не се затваряйте в себе си, не смазвайте душата си.

Разкрийте мечтите си.

Никога не се предавайте.

Оставете ума и сърцето си отворени за всякакви възможности.


Leave a Reply

Your email address will not be published.