От къде е дошло времето?

От къде е дошло времето?


Времето никога не е било наш враг. Ние сами сме измислили изрази като „Времето ми изтича“, „Времето свърши“, подсказващи, че сме заклещени в неговия капан.

Айнщайн намира начин да се помири с времето, като подчертава, че миналото и бъдещето са илюзии, защото единственото, което съществува, е само настоящият момент.

„На мястото на винаги има само сега, едно и също СЕГА – настоящето е единственото нещо, което няма край.“ /Шрьодингер/

Времето в нашето ежедневие със сигурност се движи от минало през настояще и бъдеще.

Тогава възможно ли е да застине неподвижно или да е измислица на човешкото съзнание?

За детския ум, а и за умовете за мнозина възрастни, идеята за вечността изглежда монотонна и отегчителна.

Но вечността не продължава чак толкова много. Вечността е извън времето, а вечният живот, обещаван от редица религии, включва две особености.

Едната е за избягване на остаряването и смъртта.

Втората е по-абстрактна – след смъртта се превръщаме в извън времеви същества.

Защо обаче да чакаме задгробния живот? След като времето е илюзия, би трябвало да бъдем в състояние да излезем от него винаги, когато пожелаем – просто като живеем изцяло в настоящия момент. А по този начин ще сме постигнали и главната религиозна цел – пренасянето в Рая.

Учените не мислят по този начин. Науката гледа на времето по нов начин. Модерната физика е алчна за повече време. Защото, ако то наистина е безкрайно, биха могли да възникнат безкрайно много вселени, а след като има и безкрайно много вселени, все някъде сред тях ще се намери и огледално отражение на Земята, с огледални образи на всички живи хора днес.


Из книгата „Ти си Вселената“ (Дийпак Чопра)

Leave a Reply

Your email address will not be published.