За любовта и секса…

За любовта и секса…


За любовта и секса е изписано много.

Сексът е само част от любовта.

Той бива разграничен от любовта, ако човек задоволява само биологичните си сексуални нужди. Но индивидът го тълкува като признак за истинска любов и така често губи години от живота си, преди да осъзнае, че ТОВА не е било любов. Пропуска възможности, раждат се деца, обречени да подражават на фалшивата любов във връзката на родителите си.

Любовта не е влизане в определена ситуация, защото ЛЮБОВТА не е пасивна.

Любовта в своята същност е активна, жизнена, волева дейност. Силите, които я водят, създават, подхранват, горят, произтичат от самия човек, а не от ПРЕДСТАВАТА КАКВО Е ЛЮБОВТА.

ЛЮБОВТА Е СЪЗНАТЕЛНО СЪЗДАВАНЕ.

Хората често идеализират любовта, създават си химери, миражи, въображаеми образи, а после цял живот търсят да намерят несъществуващия обект.

А намирайки образа от идеалите си, опознавайки човека отблизо – изненада! Осъзнават, че са направили грешка и престават да го желаят. След това се впускат отново в търсене и прехвърляне към образа на някой друг, който да се яви заместител на предишния идеал. И така всичко се повтаря безкрайно.

Когато намери подобие на идеала си, човек е готов да се закълне, че това е, което цял живот е търсил. Но скоро разбира, че не е това, което си е представял.

Любовта и секса са неосъзнати понятия, защото сексуалното привличане често се смесва с любовното влечение. И колкото по-страстен е сексът, толкова повече човек се убеждава, че това е истинската любов.



Leave a Reply

Your email address will not be published.