Жажда за докосване.

Жажда за докосване.


Най-естественият начин, по който ние, хората, се успокояваме, е като ни докосват, прегръщат и люлеят.

Това успокоява прекалената възбуда и ни кара да се чувстваме цялостни, в безопасност, защитени и владеещи себе си.

Докосването е най-елементарният инструмент за успокоение, което притежаваме.

Точно както можем да жадуваме за вода, може да задуваме и за докосване.

Това е нужда, която трябва да се посреща уверено, дълбоко, непоколебимо, нежно, отзивчиво.

Грижливото докосване и движение заземява хората и им позволява да открият напрежения, които може да са задържали толкова дълго, че вече дори не ги забелязват.

Когато те докоснат, се събуждаш за онази част от тялото си, която е била докосната.

Тялото е физически ограничено, когато емоциите са затворени в него. Раменете на хората се напрягат, лицевите им мускули се напрягат. Разхищават огромна енергия, за да сдържат сълзите си – или всякакъв звук и движение, които могат да издават вътрешното им състояние.

Когато физическото напрежение се освободи, могат да се освободят и чувствата. Движението прави дишането по-дълбоко и когато напрежението се освобождава, могат да се освободят и експресивни звуци. Тялото става по-свободно – диша по-свободно, влиза в потока.

Докосването прави възможен живота в тяло, което може да се движи в отговор на емоциите си.

Тревожните хора откриват, че не е нужно непрекъснато да се чудят кои са и къде са. Откриват, че тялото им е солидно и не трябва да бъдат непрекъснато нащрек. Докосването им показва, че са в безопасност.


из: „Тялото помни“ (Бесел Ван Дер Колк)


КНИГА „Как да управляваме емоциите си“ – Светла Трифонова

Leave a Reply

Your email address will not be published.