Празнотата в нас.

Празнотата в нас.


Основен екзистенциален проблем на човека, заедно с въпроса за смисъла на живота и страха от смъртта, е празнотата вътре в него.

Празнотата се свързва с липсата на емоции и чувства вътре в нас. Причината се корени в монотонността на ежедневието и невъзможността да се свързваме с нуждите и желанията си. Човек се чувства празен и единственото чувство, с което се свързва, е безсилието.

Животът ни учи как би трябвало да живеем – да се изучим, да постъпим в университет, да си намерим добра работа, да се влюбим, да се оженим и да имаме деца, да бъдем добри хора…

Но какво истински иска нашата душа? За какво копнее? Какви са най-съкровените й желания? Ето това изпразва хората от съдържание – непознаването на себе си и оттам идва незнанието какво наистина искат.

Втурваме се към преследване на мечти, към реализиране на цели. Но осъзнаваме, че това е нещо външно, с което се опитваме да запълним празнината вътре. Не се получава напълно, дори може да се задълбочи, ако се вкопчим в преследването на външни обстоятелства.

Втурваме се към интимни, брачни партньори с надеждата най-накрая те да запълнят тази празнота. Но се получава така, че те задълбочават кризата. Задълбочава се тревожността и безсилието как да открием най-накрая подходящия за нас човек, който ще ни направи пълни и щастливи.

Оказва се, че проблемите се провокират от външните обстоятелства, но всъщност те са дълбоко вътре в нас и се крият, и клокочат. Оказва се, че празнотата е фундаментален екзистенциален проблем.

Едно добро упражнение за себепознание и личностно израстване е да си представим нашата лична надгробна плоча. Какво бихме искали да пише на нея?

Почина празен…
или
Живя пълноценно и пълно в любов!

Какво бихте искали да пише на вашата надгробна плоча?

Още по темата тук:

КНИГА „Как да управляваме емоциите си“ – Светла Трифонова

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.

Leave a Reply

Your email address will not be published.