Да пренапишеш сценария на живота си

Да пренапишеш сценария на живота си

Никой не израства при идеални обстоятелства, ако изобщо знаем какво представляват идеалните обстоятелства. Всеки живот е труден по собствен начин. Но ние знаем, че за да станем уверени и способни възрастни, ще ни е от огромна полза да сме израснали със стабилни и предвидими родители, родители, които ни се радват, подкрепят откритията и търсенията ни , които ни помагат да отпътуваме и да се завръщаме, които са ни служили като ролеви модели как да се грижим за себе си и да се разбираме с околните.

Дефектите, в която и да е от тия области, вероятно ще се проявят по-късно в живота. Деца, на които не им е позволявано да се само утвърждават, вероятно ще изпитват трудности да се застъпват за себе си като възрастни.

Ще страдат и връзките ни. Колкото по-рано сме изпитали болка и лишения, толкова по-вероятно е да интерпретираме действията на другите и насочени срещу нас.

Когато не можем да разчитаме на тялото си да ни даде сигнал, че сме в безопасност или че сме застрашени (при травма и изоставяне), сме залети от постоянно безпокойство, губим от способността си да се чувстваме у дома в собствената си кожа и в следствие на това и в света. Докато картата на света се основава на травма, тормоз и неглижиране хората вероятно ще търсят преки пътища към забравата. Очаквайки отхвърляне, подигравки и лишения, те нямат желание да опитват нови възможности, тъй като са убедени, че това ще доведе до провал. Липсата на експерименти хваща хората в капана на матрицата от страх, изолация и липси, където е невъзможно да посрещнат именно онези преживявания, които могат да променят базисната им представа за света.

Повечето хора се колебаят да се върнат към болката и разочарованията от миналото – то обещава единствено да извика в настоящето непоносими неща. Но когато те бъдат отразени и видени СЕГА, в настоящето, особено в терапия, от свидетел, от терапевт, започва да се оформя нова реалност. Усещането от точното отразяване е съвсем различно от това да ни игнорират, критикуват и унижават. То ни дава разрешение да чувстваме, каквото чувстваме, да знаем каквото знаем – една от основните опори на възстановяването.

Травмата кара хората да интерпретират настоящето единствено в светлината на неизменното минало.

Из: „Тялото помни“ (Бисел ван дер Колк)

Поръчайте тук:  КНИГА „Как да управляваме емоциите си“

Leave a Reply

Your email address will not be published.